В изпълнение волята на БОГ е силата на човешката душа! Силва Дончева 24.12.2015г Колко от нас каква точно е символиката на това, което се случва на 24 срещу 25 декември преди 2000г. във Витлеем. На практика ние честваме най-важното събитие в нашия живот. Фактът, който преди 2000 години напълно и из основи променя начина на живот на планетата. Нашата цивилизация е християнска. Този мироглед е господстващ и днес, макар и не много добре разбран. Всъщност честването на Рождество в момента се е отдалечило, както от някои езически аналози, така и от християнската си същност. Хората не славят нито раждащото се Слънце в дните на зимното слънцестоене, нито дълбоко сакралната идея за човешкото съвършенство и безсмъртие, което е в основата на християнството. Ритъмът, който следваме на Рождество е безумен. Ритуалите са свързани с ядене, по-точно с преяждане, с пиене, размяна на подаръци и странни пътувания напред-назад. Ние сме като малоумни. Християнството фундаментално се отличава от предишните религиозни и мистични системи. Това е напълно различен начин на мислене и затова все още е неосъзнато. Другите по-стари религиозни системи са изцяло ориентирани към земното, към материалното, към желанието на хората да взаимодействат със силите на природата, за да ги разберат, използват и евентуално подчинят. Древните интуитивно са разбрали, че животът е подобен на змийското движение; притежава двойнствен характер, има гребен и дол, възход и падение. Осъзнавали са, че всичко е ритъм и са се отпитвали да съчетават всяко свое действие с него. Природният цикъл е бил ясен и видим. Затова и хората решават, че абсолютно същата аналогия има и в човешкия живот. Разбират, че ако скърбят после ще се радват, че ако дадат, после ще получат, че ако са в синхрон в природата (сезоните), ще са в синхрон и със собствената си съдба. Така са възникнали церемониите на жертва, на предварителното изживяване на нещата, на имитиране на природните сили, на тяхното припознаване и опознаване. На практика всички езически ритуали по посрещането на зимното слънцестоене, раждането на новото слънце и настъпващият нов природен цикъл са опит за контрол върху непредвидимите стихии на битието, включително и върху процесите на живота и смъртта. Когато прези 2000г. идва Христос, Той напълно променя това и създава нова цивилизация. В основата на християнското мислене стоят принципи от много по-високо ниво, далеч по-мистични и абстрактни и съответно по-трудно разбираеми. Християнството по съвсем различен начин е свързано със силите на природата и с естествения природен цикъл. В центъра на християнството е идеята за човешкото Възкресение, за излизането от цикъла на преражданията, за достигането на човешкото безсмъртие и съвършенство. Божият син идва преди 2000г. за да възвести новото време, моментът на възможността човек да излезе от кармичният кръг на Зодиака и да получи безсмъртие на Небето, да достигне ангелско състояние. Христос дава и начинът – изучаването и прилагането на Словото Му. Човек е дух, който преминава през милиони превъплъщения, за да усъвършенства себе си в най-крайната точка на кристализация на духовното - материята. Прониквайки в нея той забравя своето истинско предназначение и същност и постепенно изпада в заблуда относно битието си, идентифицирайки се с тялото си. Повечето хора мислят за себе си единствено като за някакъв био-организъм. Затова и връзката с материалната природа е толкова силна. Манипулирайки силите на битието хората постигат значителни резултати по създаването на собствения си комфорт и увеличаване на продължителността на живота си, но въпреки това щастието и безсмъртието изглеждат непостижима цел. Но начинът не е този, не е в овладяването на силите на материята механично и грубо. Тя се контролира от другаде. Затова Христос остава неразбираем за толкова много интелигентни хора. Те не могат да избягат от своето вдълбаване в материята и търсенето на причините за нещата единствено там, в трупането на още и още неща, ставащи скоро вехтории. Човечеството достига върха на своя материализъм и съответната духовна нищета точно по време на раждането на Христос в Римската империя. Непрестанната война и омраза са естественото състояние на човечеството, императорът е горделиво, покварено „божество”, а неправдата, алчността, лъжата, лицемерието и развратът са повсеместни. Времето на Август и Тиберий е сякаш време, в което няма накъде повече да паднеш. Точно тогава се явява Христос и започва да говори за любов към врага, за мир, милосърдие и съвършенство. Накрая възкръсва (не се възражда), възнасяйки се отдясно на Отца Си и поема властта над Земята, отмествайки „князът на тоя свят“. Посланието е ясно. Дъното е достигнато, сливането с природното и материалното е тотално. Изходът напред е: или смърт, или бавното, постепенно връщане отново към Духа. И Словото и саможертвата Му се превръщат в спасение. Затова Христос е „Пътят, Истината и Живота” и друг път просто няма, не съществува. Историческите епохи се определят от влиянията на Зодиака, които влизат към пролетната равноденствена точка - 21 март, както и движението на слънчевата система през галактиката. Когато Христос идва и обръща историята Той поставя начало на огромен цикъл на Възкресение на човешките души и живот не в тяло, а в душа, в безсмъртие. Обещанието за спасение е отправено към всички хора. Въведен е нов морален кодекс, където върховен закон става благославянето на врага, жертвата за хората, милостта, прошката и сливането с другия. Природните сили не се имитират, не се умилостивяват, няма опити за подчиняването им, взаимодействието е на съвсем различен план. Възкресението, дематериализацията като Върховно същество също се извършва в пещера, но вече не на физически план. Богочовекът става безсмъртен чрез акт на незрима и безплътна, но истинска любов към всичко същестуващо. В този смисъл възниква и трудно възприеманато от хората, но характерно за християнството отричане на физическия любовен акт. Оттук и идеята, че ако последваш Христос цикълът на преражданията ще свършат и човек ще премине в нова степен на съвършенство. Именно затова и основното послание на Христос е „И тъй бъдете милосърдни, както е милосърден и Отеца ваш Небесен.” Преди 2000 години е поставено началото на огромна нова епоха, в която частично или цялостно ще бъде разбрано, осмислено и осъществено посланието на Възкръсващият, а не на Възраждащия се Бог. Осъществено е и единството и наслагването с миналите традиции, вътрешната връзка между старото и новото. Това е именно единението с Богинята майка, с природата на един по-висок духовен план. Затова и самият Христос е заченат непорочно, т.е. нефизически. По същия начин той осъществява и тайнствата на Раждането и жертвената смърт, очистването и възкресението по един нов духовен, нематериален начин. Преди две хиляди години, (само два дни от живота на нашата душа), властта на Земята се смени и Христос пое нашия живот. Промяната е неотменна и върви неизбежно и наш е изобрът дали ще останем в старото или ще поемеме по новия път, който в момента има нов импулс чрез епохата на Водолей и учението на Всемировия учител в България. Защото християнството може да загине в неговата църковна форма, но никога няма да изчезне като върховна идея. Пътя за спасение е даден в четирите евенгелиета, както и в цялото Слово на Учителя. Друг път няма! Затова е време да започнем да учим, и го прилагаме в нас самите. За Рождество Ви пожелавам да бъдете християни. Истинският християнин е идеал, той привлича като магнит останалите, може всичко, той е съвършен служител на Бога.