Меркурий – танцът между Доброто и злото. СилваДончева 12.2015 Меркурий е планетата, чрез чийто влияния човек осъществява връзката между Невидимия /небесен/ свят и нисшия материален и дори подземен свят. Меркурий е символ на интелекта и на разсъжденията, на точността и коректността. Той ни дарява с тези влияния, които могат по-съзнателен начин да осмислят света и да лавират между света на нисшето и света на висшето, между материалния свят и света на Духа. Точно Меркурий започва да действа върху човечеството, когато в Райската градина е изядена ябълката на познанието и човек тръгва да живее между доброто и злото, във вечния танц за придобиване на равновесие и мъдрост. В това се състои и великата мисия на тази планета на свързването и посредничеството, да ни научи като разумни същества да разпознаваме доброто и злото. Да пазим равновесието между висшия и низшия свят, между плюса и минуса и така жонглирайки буквално всеки миг да постигнем съвършенство и вечност. Меркурий е планетата, която ни отговоря най-често на въпроса, кое е добро и кое е зло и как те са свързани едно с друго и бутат света напред. Доброто е това, което дава, а злото е това което взема, плюса и минуса. Разсъжденията върху Меркурий отговарят и на въпроса, защо няма ненаказано добро. Когато даваш, не трябва да очакваш отговор в същия позитив, защото отговорът често е негативен. Това е въпрос на равновесие. Често обаче се дава и по-чисто кармични причини. Чувстваш, че трябва да помогнеш и помагаш, защо не знаеш точно. Влиянията на Маркурий преминават през преражданията, фиксират се в генетичната памет. Затова често след като си помогнал на някого няма благодарност. Защото това просто е един стар дълг. Затова, когато се дава едната ръка не трябва да знае какво прави другата, нужно е да има безмълвие, тишина и благодарност към Бога. Това е закон на физическия свят. Абсолютното добро е само горе, в Духовните светове, благ е само Бог. Тук, на Земята обаче не е така, тук работи Меркурий – танцът между доброто и злото. И колкото нараства доброто, толкова ще нараства и злото като противодействаща сила с обратен знак. Затова сблъсъкът е незбежен и така се ражда прогреса на материален план. Нашата задача като меркурианци /мислещи същества по Божие подобие/ е да научим как се работи така, че да има постоянно равновесие. Често ние се отклоняваме твърде силно в едната посока и съдбата моментално изравнява баланса. Когато има богат свят, винаги трябва да има и беден, където има много пари винаги ще дойдат крадците. На Земята, във физическия свят младостта винаги се сменя със старостта, умът с глупостта. Затова умният трябва да уважава глупака, защото ролите се сменят, а богатият да зачита бедния, по същата причина. Много учен родител може да има глупаво дете, а много умно дете доста глупави родители. Дори гените спазват този закон. Понякога жесток човек може да прояви невероятно благородство и жертвеност, както и обратното. Новините винаги са страшни, а рекламите прекрасни. Влиянията на Меркурий много добре обясняват поговорките – „Всяко зло за добро“ „Много хубаво не е на хубаво“, „Няма ненаказано добро“, „Играчка плачка“. Това е равновесието между живота и смъртта, радостта и скръбта, обичта и омразата, мира и войната. Човек винаги трябва да внимава и когато дава и когато взема, защото дори и даването на собственото дете не винаги води до позитивни резултати. Балансът работи винаги, защото Меркурий е доста добър счетоводител. Тази планета е аналитична, наблюдателна и креативна. Моментът на изравняването е винаги добре изчислен. Същевременно това създава усещането и за постоянната променчивост на неговите влияния, а всъщност не е точно така. Просто системата се коригира. Всеки човек, всяко семейство, всеки род, всяка фирма, всяка нация и планетата като цяло се движат в тези меркуриански реалности на плюса и минуса. Затова винаги има възход и падение, ляво и дясно, вечно неспокойствие. Ние трябва да се научим на мярката, на баланса, да знаем докога е доброто и когато започва злото и обратното. Защото доброто често е прекомерно разрастване, на което някой трябва сложи спирачки и дори край. В това се състои великата мъдрост на интелекта, връзката между нисшето и висшето. И докато не се научим как става това, ще има доста болка и смърт. Нашият свят е меркуриански, ние сме повече аналитични, разумни, научни, математични и главно материални и търговско насочени. Лявото полукълбо на мозъка работи по-добре от дясното, а това е също липса на равновесие. Цялата цивилизация се движи от търговията, от производството, от парите. Така търсенето на баланс е главна задача и ако не успеем и наклоним везните в една посока ще има опасност да се отметнат рязко в другата посока. Затова дългият мир, голямото богатство, прекаленото отпускане, надменост и доволство, могат да задвижат обратния процес на война, страх, унижение и бедност. Така Меркурий и неговите влияния са символ на раздвояването в човека между Дух и материя, постоянните две лица и същности на човека и неговата противоречивост, която винаги изненадва. И само огромната любов, която безсмъртната, божествена същност на човека притежава, може да спаси смъртното му тяло. Душата винаги придружава човека в материалния му живот, където той забравя, че е божествен и след това пак е с него на Небето, където той пак осъзнава божествената си същност и призвание. Меркурий влияе върху мисловността на човека и осъзнаването на неговата двойнственост и връзката Дух- материя – безсмъртие. На практика раздвоението на Меркури винаги се разрешава чрез любовта на Венера, която е една вечна хармония, разбира се не от този свят. Но засега тук любов без мъдрост не може. Първо едното после другото, под друго небе и друга Земя. Не случайно се казва за светиите, че те са най-големите егоисти, защото са дали всичко земно на хората и на света, за да получат всичко небесно. „Затова е по-добре да даваш, камо ли да вземаш“.