Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2011 21:18 - Епоха на Телец, съзвездие Телец, Венера
Автор: silvaantonydon Категория: Политика   
Прочетен: 3606 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 04.03.2011 12:24



ЕПОХА НА ТЕЛЕЦ


Силва Дончева©
www.astrolog.tk

4082г.Пр.Р.Хр. – 1932г.Пр.Р.Хр. – епоха, в която пролетната равноденствена точка е на фона на зодиакалното съзвездие на Телец. Влияние на планетата Венера.
През 4000г.Пр.Р.Хр. уседналият начин на живот е вече практика в определени райони на Земята. Селищата се намират на няколко килиметра един от друг, създават се трайни връзки на взаимодействие и отношения. В района на Нил, Двуречието и Централна Азия животът вече е друг от хилядолетия и нововъведенията следват едно след друго.
Факт от векове са хранилищата за зърното, стадата добитък, първите органи на държавно управление и защита. Първите данни за по-гъста населеност и градски живот имаме в района на Плодородния полумесец точно в епохата на прехода между епохата на Близнаци и епохата на Телец – около 4000г.пр.Р.Хр. Климатът по това време е изключително благоприятен – топъл и влажен с изобилие от най-различни растителни и животински видове. Все още районът на Плодородният полумесец е покрит със саванна растителност и изобилие от живот. Бавно се забелязват първите тенденции към засушаване и бавно ориентиране на хората за живот около долините на по-големите реки – Нил, Тигър и Ефрат.
В епохата на Телец били направени няколко много важни нови открития.
1. Първото от тях е откриването на колелото. Грънчарското колело, което предшества транспортното възниква около 3500г.пр.Р.Хр. Това довежда до подобряване на качеството на керамиката, както визуално, така и като устойчивост. Непосредствено след това следва откриването и на колелото за транспорт. Най-ранният образец на колесно превозно средство – шейната с четири колела без спици е открита пак в Шумер около 3500г.пр.Р.Хр. В този период имаме и изображение на колело. Това изобретение за в бъдеще значително облекчава пренасянето на товари не само по вода и ще позволявана хората да разширят своя ареал на комуниации и връзки в по-широки и по-отделечени райони.
2. Второто голямо изобретение по време на епохата на Телец е изнамирането на дървеното рало. Това първо рало, макар и по-елементарно, не е можело още да обръща земята и да унищожава плевелите, но все пак е една важна стъпка към подобряване на производителността на труда. До преди него земята се е обработвала с мотики и след това засявана не толкова надълбоко. Точно в епохата на Телец се открива ралото и започва използването на волове като впрегатен добитък. Това облекчава изнурителния земеделски труд и дава възможност да се увеличат обработваемите площи. Добивите се увеличават.Това е в унисон с астрологическата характеристика на Телец като олицетворение на изобилието, доброто хапване, излишъка от вещи, както и парите и банковото дело в днешно време.
3. Може би най-важното откритие по време на епохата на Телец е изкуственото напояване, свързано с изобилието на храна. Пълноводните води на Тигър и Ефрат винаги напояват районите на земеделие около себе си, но когато водата се оттича, земята изсъхва и се напуква от силното слънце. По време на епоха на Телец, природата в районите на Близкия Изток е изключително щедра и изобилна, температурите доста високи и все още има дъждове. На моменти обаче настъпват страшни суши. Тогава реколтата пропада. Проблемът е решен с прокопаването на канали. Това занятие изисквало значителна маса хора, които са привлечени в равнината на междуречието. Това пък впоследствие вторично увеличава населението. Поражда се нуждата от нови организационни структури на управление. Между 3500г.пр.Р.Хр. докъм 2700г.пр.Р.Хр. в района са изградени първите държавнически организации. Ярко доказателство е епосът за Гилгамеш, цар на Урук. Сказанието се датира около 2700г.пр.Р.Хр. и разкрива едно общество с развити държавни, религиозни и строителни традиции. В този период имаме изградени градове – държави със стабилни заграждения, иригационна система, бюрократичен апарат, който си служи с клинопис и охранителни отряди. Начело на тези градове –държави стои цар.
Подобни са процесите и по долината на Нил. През първата половина на 4-то хилядолетие започват доста ускорени промени в климата. Обилните дъждове в Северна Африка намаляват, реките в Сахара пресъхват, леглата им се изпълват с пясък. Постепенно изчезват горите, саваните се сменят от степи и пустини. Със загубването на растителността тези земи са напуснати от животните – слонове, биволи, елени и жирафи. Това рязко влошава условията за живот на ранните земеделци. Те се насочват към долината на Нил. Пресушават блатата, почистват ги и започват земеделската си дейност. Така създаването на най-могъщата и дълготрайна държава преди Христа се определя от дългия 1200км. естествен оазис на Нил. Тук строителството на диги за задържане на водата и канали за отвеждането и започва също през 4-то хилядолетие. От този период вече имаме надписи на египетските царе, което говори за добре развита писменост – има фонетични и определителни знаци, а писарите извършват аритметични действия до 1.000.000.
Изображение на Дешрет -Червената корона на Египет е намерено върху голям глинен съд от късния период на Негада ! – 4300г – 4000г.пр.Р.Хр – додинастичен период. Това е находка от гроб 1610 и се сърханява в Оксфордския музей Ашмолеан.
Така първото летописно царство се датира няколко столетия преди 3000г.пр.Р.Хр. – насред епохата на Телец. Всички източници от древността са единодушни относно това, че първият цар на първа династия е Мен. Той е родом от Тин, недалеч от Абидос, където са намерени гробниците на всички царе от първа и на неколцина от Втора династия. Така или иначе докъм 3000г. пр.р.Хр. е ясно, че в Египет има оформена царска институция, имаме стенописи с изображения на погребални церомонии, ловни сцени и борби на мъже-войни. Паметниците още преди Първа династия показват, че египетските царе вече са свързани с бог Хор и той е във връзка с името на Двойника на царя.
По думите на изследователя на египетската митология Р.Антес Хор се появява и като същинска троица. Така е и според изследванията на Сергей Игнатов. Хор е небесно тяло – звезда или слънце. Същевременно той е „владетел на небесата”, „цар на боговете”, но и „единственият”. И както пишат известните египтолози около 3000г. пр.Р.Хр. в Египет вече се срещаме с идеята за вселенски, вечен Бог и за троичността на Твореца.
Още по време на първия цар Мен е налице преклонението пред бог Птах, покровителят на град Мемфис. Именно там, пише Сергей Игнатов „на границата между 4-то и 3-то хилядолетие пр.Р.Хр. на четирите страни на света е било обявено, че в началото на процеса на творението са Мисълта и Словото. Според записаният по-късно Мемфиски богословски трактат бог Птах, с чийто култ Мен и дворът му били тясно свързани, сътворил света, боговете, градовете, нещата, всички същества, мъжките и женските им двойници, като първоначално ги замислил и наименувал в сърцето си, след което чрез езика произнесъл силно на глас имената им. Паметникът на мемфиската теология, пише ученият е известен от късен препис от около 7 век пр.Р.Хр., но езиковите особености на надписа позволяват текстът да бъде датиран около 2500г.пр.Р.Хр.”
Но за да са налице толкова дълбоки и многостранни духовни прозрения, имащи своите аналози и в днешно време, то ние можем да предположим, че тези разбирания са конкретизирани още в епохата на Близнаци, т.е. по време на изобретяването на първите системи за писане. Като се има пред вид колко бавно са се развивали всички процеси в онези отдалечени епохи, можем спокойно да кажем, че именно по време на епохата на Близнаци, която е свързана с идеята за двойнствената природа на човека и връзката между материя и Дух, е възникнала и идеята за творческия характер на Словото и свързването на Върховния Бог с него.
Разбира се, конкретни археологически доказателства за това освен горния трактат не са открити, но развитите идеи за божествеността на света и сложните погребални обичаи по време на додинастичния и ранния династичен периоди в Египет говорят за една многовековна традиция, която не може да изникнала от нищото и изведнъж.
Така по време на епохата на Телец започва летоброенето, възниква и писменната държавническа традиция, строителството на държавни и религиозни учреждения – дворци, ограждения, храмове и гробници.
4. Към 3500г.пр.Р.Хр. имаме и първи сведения за наличето на счетоводство при воденето на стопанствата. За всяка цифра имало специално създаден знак, като така за стопански нужди е поставено началото на математиката. В предишната епоха е изнамерена писменността, а сега се поставя и началото на точните науки. Интересен факт, като се има пред вид, че съзведието на Телец в астрологията управлява стопанските дейности и главно тези, които имат излишък, а не са обвързани само със самозадоволяването. Точно както и банкерството в наши дни.
5. По време на богатата и относително все още мирна епоха на Телец се откриват и платната в корабостроенето. Това става около 3500г.пр.Р.Хр. До този момент предвижването по реките се осъществява със салове по течението. От този момент корабите могат да плават и в двете посоки и така рязко да увеличат капацитета на търговската дейност. Това е особенно забележително за Египет, която се оформя като най-трайната, стабилна , богата и могъща държава в света.
Откриването на платната разширява не само плаването по реките, главно по Нил, а разширява и морския транспорт. Първите ветроходни кораби на египтяните притежавали дълги тесни платна, прикрепени за две успоредни мачти. След определен опит те откриват и широкото квадратно платно, което в последствие дава възможност и за плаване в океаните. В периода на Телец египтяните доставят мед от Кипър, дървен материал от Ливан, калай от Мала Азия, зехтин от Крит. Средиземно море става достъпно и обозримо за тогавашните хора. търговията дава възможност за просперитет и по-високо благосъстояние. Нещо основно за епохата на Телец.
6. По време на епохата на Телец има и още едно много фундаментално откритие – масовата употреба на металургията. В този период започва засиленото използване на мед, поради смесването и с други метали, главно калай.. Това е времето, когато обработката на метали трайно се настанява в живота на хората, а самата епоха се нарича бронзова. Бронзът започва да се открива в различни региони на света между 4000г.пр.Р.Хр. и 2000г.пр.Р.Хр. Той е много по-устойчив на корозия, по-ковък, по-разтеглив и по-твърд. До края на 2000г.пр.Р.Хр. бронзът вече преобладава в типичните бронзови цивилизации на Двуречието и Египет. Той изцяло измества каменните оръдия на труда. Всеизвестен е фактът, че Телец и Венера са свързани с медта като метал, както Овен и Марс с желязото. И точно в епохата на Телец медта започва масово да се изполва и да доминира като елемент на основните сечива. До този момент тя е използвана главно за украшения и огледала. Сама по себе си тя е мека и лесно корозираща.
6. По време на епохата на Телец са посторени и най-величествените постройки от древността – Големите пирамиди край Гизе, на фараоните от 4-та династия на Старото царство – Хуфу, Хефрен и Менкаура. Те показват забележителни умения в строителството и наличие на много нпареднали технологии. Построяването на пирамидите се датира около 3000г.пр.Р.Хр. Отново се сблъскваме с някои характерни особеност на въздействието на Телец – пищност, богатство, обем. Наличието на такива постройки показват материалния просперитет на египетското общество, наличие на мощна държавна и религиозна структура и заявка за многовековно развитие напред.


СЪЗВЕЗДИЕ ТЕЛЕЦ

Съзвездие Телец е сравнително голямо съзвездие, заема 797 кв.градуса и е на 17-то място по брой звезди сред другите 88 групи от небесната сфера. Това точно определя и неговото място в астрологията. Телец винаги се е свързвал с богатството, обема, широтата и разточителността. В съзвездието могат да се наблюдават около 130 ярки звезди. Освен това то съдържа много звездни купове и мъглявини. Там са бляскавите Плеади, разсеяният звезден куп Хиади, който съдържа 200 звезди, но се виждат около 40, звездния куп NGC1647 от 200 звезди, а също и NGC1746 от 20 ярки звезди. Телец сенамира в светлата част на Млечния път. В съзвездието има и няколко мълявини, които се наблюдават около стари звезди и избухнали свръхнови.
Точно в съзвездие Телец на 4 юли 1054г. е наблюдавано избухване на свръхнова от индианците в Мексико. Маите го рисуват върху камък. В Китай има писмени източници за събитието. Сега остатъкът от този взрив е Мъглявината М1, наричана още Ракообразната мъглявина. В центъра и се намира Пулсара NP0532. Наблюдаваното събитие е интересна аналогия със случилите се събития през следващите векове в Америка и по света. Влиянието на една свръхнова е символ на загиването на един свят и създаването на Нов такъв. Нещо, което се е превърнало в реално бъдеще за народите от Америка и Азия в последствие.
Всичко това дава представа за съзвездието като едно от най-богатите на звездни обекти, където протичат и активни процеси на създаване на нови звезди.
Най-бляскавият звезден куп в Телец са Плеадите, звезден куп М45, които се намират на гърба на Бика. Те съдържат 280 ярки звезди в много компактен вид, но се виждат само 7. Плеадите са МЛАД звезден куп, образувал се през последните 100 милиона години. Най-ярките му звезди са синьо-бели субгиганти или звезди от Главната последователност от Спектрален клас В. Намират се на 541 светлинни години от нас. Ефектният изглед се дължи на мъглявина, отразяваща ярко светлината от звездите, а допълнителната светлина идва от младите горещи звезди, които блестят и се отразяват. Интересна аналогия с Венера, която също е най-ярката планета в нашата ситема, поради факта, че отразява с атмосферата си слънчевата светлина.
Плеадите са може би най-бляскавият и красив звезден обект на нощното небе. Затова съзвездието Телец се свързва с красотата, женствеността, блясъка, богатството и младостта.
Зведният куп е кръстен на 7-те сестри Плеади от гръцката митология, подгонени от ловеца Орион и спасени от Зевс, който ги превърнал в гълъби и след това възнесъл на небето.
В Телец се намира и звездния куп Хиади – лицето на Бика. Върху него е проектирана и алфата на Телец – Алдебаран, който обаче не е част от Хиадите. Алдебаран е ярко червен до оранжев гигант, който е 50 пъти по-голям от Слънцето и има 400 път по-интензивна светимост. Той е двойна звезда. Главната звезда е червен субгигант от спектрален клас К5, а спътникът му е бяло джудже. Намира се на 68 светлинни години от нас.
Всички митове, свързани с съзвездието ни отвеждат към Критската цивилизация, възникнала и загинала по време на епохата на Телец, когато пролетната равноденствена точка е преминавала през този звезден знак.
Въз основа на археологическите данни върху изменението на керамичното производство от Крит и съпоставяйки историята на Крит с традиционната египетска хронология откривателят на критската цивилизация Артър Еванс прави следната историческа периодизация -
Ранноминойски период – 3000-2200г.пр.Р.Хр..
Средноминойски период – 2200-1550г.пр.Р.Хр.
Късноминойски период – 1550-1100г.пр.Р.Хр.
Разцветът на критската цивилизация е докъм 18 век пр.Р.Хр., когато земетресение с огромна сила, придружено и с други природни бедствия опустошава Крит. Предполага се, че мощно изригване на вулкана Санторин на съседния остров Тера е покрил цялата обработваема зема с вулканична пепел. Има теория, че природните бедствия са две през 18-ти и 15-ти век пр.Р.Хр. Това на практика довежда до упадъка на Критската цивилизация и надмощие на околните ахейски племена, намиращи се под въздействието на встъпилото в силата си съзвездие на Овен. През 15 в.пр.Р.Хр. Кносос е завладян от нашествениците от Микена.
Именно на Крит в планината Ида Зевс е отгледан тайно от нимфите. По-късно за благодарност господарят на боговете ги възнася на небето под името Хиади – главата на Бика.
Пак Зевс, влюбен с дъщерята на финикийския цар Агенор Европа, се превръща на млад, красив бял бик и я отвлича. Отвежда я на остров Крит, където тя в последствие ражда Минос. Интересен е фактът, че всеки цар на Крит се наричал Минос и това на практика е титла на цар. Жената на първия Минос Пасифая ражда дете полубик, получовек, наречено Минотавър, цар -бик, който станал обект на много легенди след това.
Така в Крит се създава първата съвременна европейска цивилизация. Там е налице планирано градоустройство, строеж на дворци и вили, заобиколени със села и градове. Един от първите критски градове Гурния е наричан от много изследователи, един от първите истински градове в Европа. Още в ранноминойския период се въвежда грънчарското колело, с което се изработват уникални керамични съдове, фини и тънки като черупка. В Крит е създадена и първата европейска писменност пиктограмите, които има своя аналог в Египет. Налице е изградена държавна струтура начело с цар, който е почитан като египетския фараон.
Една от най-забележителните характеристики на Критската култура е нейното изящество, красота и пищност. Минойците надминават в своите художествени умения учителите си – египтяни. Техните творби са многоцветни, богати, с изящни и изтънчени форми. Дворците в Кносос са изпълнени с разгърнати монументални стенописи, като темите са различни – пейзажи, митични същества, сцени от ежедневието. Най-прочутата фреска е „Скачачът върху бик”, открита в частните покои на царя и царицата. Тук е налице неизменна връзка между съзвездието на Телец и изобилието, разкоша, лукса, младостта и красотата.
Критяните почитат Богинята майка, която свързват с двойката противоположности – гълъбът и змията. Гълъбът символизира полетът към небето, а змията обратния път надолу към подземния свят. Пак с богинята се свързва и особенно силния мит за бика, който олицетворява красотата и силата на земята, плодовитостта и силата на днешния ден. Този мотив по същото време се открива в Месопотамия в епоса за Гилгамеш и в Египет в преклонението пред свещения бик Апис. В Мемфис, където е центъра на култа към бика се счита, че ритуалният бяг на Апис през полето го оплодотворява.
Критяните обаче единствени извършват странен религиозен ритуал, свързан с бика – прочутото скачане върху бикове. Изпълнителят или изпълнителката трябва да прелети над рогата на устремилия се напред бик, да се озове на гърба му и отскачайки да се приземи. Най-честите участници в тези церемонии са изящни и красиви момичета и момчета. Играта очевидно разкрива страшното и все пак героично взаимодействие между красотата и силата на човека и природната стихия на живота.


ПЛАНЕТАТА ВЕНЕРА, ПОЕЛА| ВЪЗДЕЙСТВИЯТА
НА СЪЗВЕЗДИЕТО НА ТЕЛЕЦ


Венера е най-близката планета до Земята. И не само това, на пръв поглед тя много прилича на нашата планета. Масата и е само 20% по-малка от земната, радиусът и с 270 км по-малък, а плътността и е почти колкото земната - 5.24 кг.на кубически сантиметър. Поради факта, че орбитата на Венера е вътрешна спрямо Земята тя се вижда най-ясно сутрин преди изгрев Слънце и вечер след залез Слънце. Затова в съзнанието на хората тя се явява като Зорницата и Вечерницата. Дори древните гърци са мислели, че това са две различни планети. Разбира се, в Шумер и Египет тази грешка не е допускана и те добре са знаели, че става въпрос за едно и също тяло.
Венера е и най-яркото небесно тяло на нощното небе и затова нейното име означава прелест и красота. Подобно на Плеяди тя се откроява със своята светлина и блясък. Планетата отразява слънчевата светлина поради гъстата си атмосфера. Така тя прилича на огромно огледало, преливайки във всички цветове на дъгата. Отражателната и способност е 72%. Наличието на сярна киселина в атмосферата е причина за невъзможността да се види повърхността на планетата и тя изглежда като покрита с було.
В този смисъл Венера в астрологията също олицетворява красотата, младостта и женственността.
Както и Земята Венера е най-богата като състав на химичните елементи. Атмосферата и е съставена от въглероден диоксид и сярна киселина. В недрата има следи от усилена вулканична дейност, мантията е 3300 км, кората е набраздена от низини, равнини и възвишения, покрити със сходни на земните базалти , а ядрото, което е една четвърт от масата е от желязо и други метали.
Така Венера след Земята се очертава с най-голямото богатство на разнообразни форми. В този смисъл тя олицетворява мнообразието на епохата на Телец.
Планетата е и най-горещата в слънчевата система. Тази висока температура на Венера се дължи на парниковият ефект от гъстата атмосфера над повърхността. Тя задържа температурата и така градусите могат да достигнат до 475. На това задържане на топлината се дължи и фактът, че температурите са почти еднакви и от огряваната и от неогряваната страна на планетата. Така независимо от факта, че Венера е 2 пъти по-далеч от Слънцето от Меркурий и получава едва 25% от топлината му, е по-гореща от него. Това се отразява доста точно и върху периодът, в който тя има въздействие върху земния климат. Това е най-горещият период от цикъла от 26.000 години. Именно по времето на епохата на Телец настъпват и се формират най-усилено пустините на Земята. Този процес постепенно намалява през следващите 2000г., когато климатът постепенно се захлажда и овлажнява. През 3-4 век от Р.Хр. температурите са по-ниски и влажността по –висока. Това е вече епоха на Риби.
Облачната покривка на планетата е слоеста и се състои освен от въглероден диоксид и от слоеве сярна киселина и зрънца чиста сяра. На планетата в миналото е имало активна вулканична дейност, което разкриват слоевете базалт по повърхността. Това е интересен факт, като се има пред вид, че латинското име на Венера е Луцифер – носителка на светлината, богинята на утринната зора. Това разбира се е поради огромната яркост на планетата, която дори е смятана за звезда. Странно е, но в последствие именно Луцифер е свързван със сярата, огъня и горещината, които са и неотменните атрибути и на ада. А пък съдържанието на атмосферата на планетата Венера, както и високите и температури са открити и анализирани едва в края на миналия век.
В астрологията планетата е символ на любовта, на топлината и на съвършенството. Венера наистина има почти идеална кръгова орбита, а точно идеалният кръг е символ на божието съвършенство. От друга страна оста и е почти обърната наопаки, а освен това се върти и обратно на всички други планети, с изключение на Уран. На трето място периодът и на околосно завъртване е доста по-слабо – денят и е 243 дена, а при обиколката около Слънцето - 225 дни, т.е. денят на Венера е по-голям от годината. Пак поради бавното си въртене Венера няма магнитно поле. Вода липсва като вероятно тя е изпарена в далечното минало. На Венера има и един обширен район, подобен на лунните полета с около 2 км по-нисък от останалите равнини. Всичко това се смята от астрофизиците за последствие от същата голямата космическа катастрофа с голям обект, която е създала астероидния пояс между Марс и Юпитер, откъснал Луната от Земята и лишило Меркурий от атмосфера.
В този смисъл и любовта на Земята, а явно и в слънчевата система е донякъде обърната наопаки, движи се бавно и в обратната посока, и както Венера е обвързана с Луцифер и покрита с було.
Силва Дончева©
www.astrolog.tk



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: silvaantonydon
Категория: Тя и той
Прочетен: 1976282
Постинги: 291
Коментари: 451
Гласове: 1019