ЕПОХАТА НА РАК
Силва Дончева©
www.astrolog.tk

8382 г.пр.Р.Хр. – 6242 г. пр.Р.Хр. – епоха, в която пролетната равноденствена точка е на фона на съзвездието на Рак, свързано е с влиянието на Луната.
Процесите започнали още от края на ледниковия период вече са традиция. Човек вече има значителен опит в селектирането, отглеждането и събирането на зърнените реколти. Той внимателно обработва почвата и засява подбрани семена, като насочва развитието им в желанато от него посока. Подбират се сортове, които са най-издържливи, едри и продуктивни. Мотиката и кремъчните сърпове са трайно установени в бита на новите земеделци. Зърнената храна става основна част от диетата в някои региони – Плодородният полумесец в Близкия изток и района на Централен Китай по поречието на р. Яндзъ, където се отглежда ориз.
Подобни процеси протичат и в областта на животновъдството. Хората не отглеждат вече толкова диви стада, колкото развъждат свои. Продължително селекционираните с поколения овци, крави и кози вече променят своята генетика в съответствие с новите условия на живот. Те губят способностите за самостоятелно оцеляване в дива среда и стимулират онези качества, които са ценни за хората – продуктивност, големина, кротост.
През този период хората в определени региони трайно преминават към нов вид храни. Създават се нови видове растения и животни. Това обогатява и улеснява живота на човешките общноти.
Желанието и необходимостта от отглеждането на зърнени растения и нови видове животни кара хората да уседнат още повече. Постепенно те започват да отцепват от дивия свят цели територии, където създават по-големи селища.
Колкото и да е невероятно, но точно по това време са открити и най-ранните земеделски селища. Те се намират в района на западния бряг на река Йордан, в Палестина, северно от Йерихон. Именно там на дълбочина повече от 20 археологически пласта лежат останките на селище на около 8000 години. Там са живели приблизително 300 души. Имали са домове изградени от кирпич, отглеждали са два вида пшеница, ечемик и смокини.
Така в този период има трайна тенденция към уседналост, изграждане на жилища и създаване на собствени стопанства. Изключително интересен факт като се има пред вид, че в астрологията зодиакалното съзведие на Рак, наречен така доста по-късно символизира точно домът на човека и неговите родители. Сякаш строителите на първите земеделски селища в западния край на Плодородния полумесец са изчислили съвсем преднамерено времето да свършат това.
Пак в същия период в другия край на дъгата на полумесеца в централен Иран е открито селище от 7000г.пр.Р.Хр., където са отглеждани кози и ечемик.
Най-старите селища пък по течението на Яндзъ се датират около 6500г.Р.Хр. Там разбира се се отглеждал ориз, а домашното животно било прасето. В този район са и първите примери за преградни стени по протежение на речната долина за наводняване на площите с ориз. При достигане на зрялостта на растението преградите са махани и оризът изсъхвал.
И всичко това става за първи път точно, когато пролетната равноденствена точка е под съзвездието на Рак, открай време свързано с храненето, отглеждането на деца и стопанството.
В тази епоха климатът е топъл и влажен. В районите, където се установяват първите големи земеделски селища животните и растителността са в изобилие и благоприятстват установяването на новите традиции в живота на човечеството.
По-късно след около 2 хилядилетия климатът започва да става по-сух и неблагоприятен. Нещо, което се компенсира с опита и войните.

СЪЗВЕЗДИЕ РАК

Съзвездие Рак се състои от около 60 видими звезди, 5 от които са по-ярки и са от 4-та звездна величина. То има характерна фигура на триъгълник с две звезди, излизащи от върха му. В него се намират 2 звездни купа, между които разсеяното звездно натрупване М44, известно под имато „ясли”, а две от звездите в него под името „магаренцата”.
Съзвездието се нарича Рак, не защото прилича на това животно, а защото в момента, когато е получило съвременното си име, слънцето е изгрявало в него по време на лятното слънцестоене и е най-далече на север от небесния екватор. След този момент то видимо тръгва назад, точно като рак. Разбира се, това вече не е така. В момента поради прецесията най-далечната точка от небесния екватор е в първите градуси на съзвездие Близнаци и отново има известно несъответствие между излъчванията на Зодиака и сезоните на Земята, определени от наклона на оста и слънчевото греене.
Египтяните доста по-рано от това време, когато ракът не е бил на фона на лятното слънцестоене пък са го свързвали със скарабея – свещеният бръмбър, за когото се е смятало, че се самосъздава от топчица тор. Той наистина непрестанно върти пред себе си топка тор, в която е снесъл яйцата си и така в последствие от нея се излюпва новия индивид, така че процесът е съвсем обясним. Погледнато обаче отвън нещата изглеждат странно мистични. Затова скарабеят винаги се е смятал за символ на самотрансформирането и прераждането. Странна аналогия, както ще видим по-долу.
В тази връзка съзвездието винаги е било свързвано с миналото на човешкия род, с неговата история, с раждането на човека, така както това се случва с Луната. Може би в далечното минало нашата галактика или близки части до нея са били части от него В съзвездието е т.нар. Врата на хората, през която душите навлизат във въплъщение. Така както Сириус в момента се приближава към слънчевата система и един ден може да навлезе в галактичното ни образование наречено „Местна група”, така и части от Рак вероятно в далечината на времето са били сродни с нас и имат някакво далечно, все още необяснимо въздействие върху процеса на зараждането на първите едноклетъчни организми на Земята.
В посока на съзвездието е открита поредната звезда, за която се предполага че има вода и респективно условия за живот. Около звездата „55 Канкри”, която се намира на 41 светлинни години от нас е открита 5-та планета, върху която се предполага наличието на живот. „Ако около тази планета има луни с камениста повърхност, там по принцип може да има водни реки и езера,”, твърди Джеф Марси от калифорнийския университет в Бъркли.
В посока на това съзвездие е открита най-голямата черна дупка досега. Нейната тежест е 18 милиарда пъти по-голям от тази на Слънцето. Системата е двойна, съобщава Маури Валтонен от обсерваторията Туорла в град Турку, Финландия. По-голямата черна дупка се върти около по-малка такава. Системата се захранва от квазер, който има светимост по-голяма от цяла галактика. Обектът е на растояние 3.5 милиарда години и потокът, идващ от там носи инфомация за процесите близки до времето, когато Земята и Луната са се разделили и са продължили да формуват общата си система. В този смисъл от това съзвездие идват информация от дълбините на времето, когато Земята се е зараждала. Точно тогава преди 3.5 милиарда години в тежката атмосфера на планетата, изпълнена с вулканични пари – сероводород, метан, амоняк и водни пари, облъчвани от висока радиация и пронизвани от мощни светкавици са се самозародили първите живи същества – прокариотите – едноклетъчни бактерии, които са същестували в безкислородна среда на първичните океани. Те не само се замозараждат от химико-радиационно-електро-магнитния коктейл на ранния океан на Земята, но и се самовъзпроизвеждат чрез просто делене. Доста странна аналогия със скарабея в Египет, въпреки че симоликата е напълно подобна.
В този смисъл съзвездието има влияние върху стомашната система на човека, неговото хранене и растене. А както знаем първите функции, формирани при едноклетъчните системите са способите за хранене и възпроизвеждане.
Съзвездието се намира в северното полукълбо и е най-видимо от януари до май.


ЛУНАТА, ПОЕМАЩА ВЛИЯНИЯТА НА
СЪЗВЕЗДИЕТО НА РАК


Луната се намира на 384.403 км от Земята. Диаметърът и е 3476 км. Посетена е от мисията Аполо през 1969г. от Нийл Армстронг и Едуин Олдрин. Околоосното и въртене е 27.32 дни, а обиколката около Земята е 29.53 дни.
Всъщност историята на Луната е историята на самата Земя. Нещо повече това е самата древна Земя, останала така, както е било в началото. Общо взето за съществуването на Луната в науката има три хипотези. Първата най-стара теория е, че Луната се е откъснала от повърхността на планетата вследствие на центробежните сили при движението на младата Земя и е оставила океанския басейн. Втората е, че Луната е външно тяло на Земята, която не издържа на критиките. Наклонът на Лунната орбита към еклиптиката изключва тя да се е формирала заедно със Земята или да е привлечена допълнително от нея. Затова, че не се е формирала едновременно с нашата планета говори факта, че на Луната няма достатъчно желязо Третата хипотеза, която е най-нова и най-лансирана, е че Луната е откъсната от Земята вследствие на огромен космически катаклизъм в далечното минало, когато протопланета голяма долу-горе колкото Марс се е блъснала в планетата. Тази теория обяснява липсата на желязо и летливи елементи, както и скалистия и вулканичен характер на спътника. Това всъщност е идея, подобна на онази, която разгледахме във връзка със съзвездието на Везни – разрушаването на младия Фаетон. Луната е част от древната земя, непроменена и нееволюирала. Луната кора е неравномерно разпределена, поради което центърът на масата и не съвпада с геометричния и център. Луната на практика няма магнитно поле, защото вероятно в лунното удро няма разтопено желязо. Луната е осеяна с множество кратери, вследствие на удари с метеорити. Магнетизмът на едно небесно тяло обикновено го пази от такива сблъсъци.
Точно при един такъв катаклизъм Земята губи своята цялост, на практика се разделя на две части – по-малка и по-голяма и се превръща в двойна система, доминирана от слънчевата гравитация. Оттогава планетата не е съвсем устойчива, тъй като загубата на част от масата и води до нестабилност и огромна празнина, запълнена с вода. На разделянето се дължат и много от движенията на планетата. Пумпалообразното движение на Земята е резултат от сплеснатостта на полярните шапки – резулатат от наклона на оста и гравитационното въздействие на Луната и Слънцето. По същата причина започва и прецесията на равноденствената точка и непрестанно променящия се, динамичен климат, създал живота. Не трябва да забравяме, че там някъде 3.5 милиарда години назад приливите и отливите на първичния плитък, топъл и химичен океан са били изключително мощни и са играли ролята на своебразна центрофуга за химико-радиационно-електрични взаимодействия в себе си. Мощна радиация от Слънцето е прониквала безпрепятствено през безкислородната атмосфера и огромни светкавици са пронизвали небето. Тогава Луната се е намирала на три пъти по–близо разстояние отсега, защото се е откъснала току-що. Така отделянето на Луната е една от най-съществените предпоставки за възникването на живота на Земята. В този смисъл тя също може да се нарече майка на всички нас. Първите прокариоти се оформят точно след сблъсъка с Фаетон, наклонил земната ос и откъснал Луната. По-статичната и по-уравновесена преди това Земя едва ли би създала всички многобрайни фактори за осъществяването на този изключително сложен акт. Така в резулатат на катаклизъм се оформят две части, едната развиваща се и жива, а другата застинала, мъртва и подложена на множество удари от космоса. Мъртвата Луна чрез себе си благоприятства развитието на вълната на живота.
Гравитационните сили на Луната пък са основната причина за приливите и отливите на световния океан, т.е. за непрестанно люшкане на повърхността на Земята, особенно повреме на новата и пълна Луна.
Гравитационните сили на Луната са причина и за определяне на жизнените цикли на много животински и растителни видове. Земеделците добре знаят, че сеитбата на семената е по-успешна и растенията израстват по-бързо и по-здрави, ако са засети на новата луна. Тогава соковете започват да се качват нагоре по стъблото на растението и растежа е по-динамичен. И обратно, ако са засети в намаляваща луна и особено в последната четвърт реколтата е по-малка, растежа по-бавен и покълналите растения по-малко. И ако Слънцето е първоосновата на Живота на Земята, то Луната е вторият определящ фактор за формуването, израстването и поддържането на този живот.
Има и още нещо. Интересна е идеята на американския историк Стан Гуч, който изследва древните лунни религии за връзката на Луната с женския естрогенен цикъл. Той доказва в своята книга „Неандерталците – пазители на дервната мъдрост”, че преди 30 милиона година именно приспособяването на менструалния цикъл на човекоподобните примати към лунния цикъл от 29 дена е довел до различната еволюция на един от техните клонове. Той доказва, че една част от маймуните, тези от Новия свят имат незначителна мунструация, при другите от Стария свят тя е далеч от цикъла на луната – 18 дена при капуцините, 23 дена при маймуните ревач и 10 дена при саймирите. Данните са взети в плен.
Съвършенно различни са показателите при човекоподобните маймуни –
30.5 дена при горилата и орангутана, 30 при гибона и 28 при съвременния човек. Цикълът на Луната всъщност е 29.5 дена. Така се оказва, че по една или друга причина в далечна древност човекоподобните маймуни странно са откликнали на влиянията на небесния спътник на Земята. В този смисъл и до днес Луната в съзнанието на хората е свързана с месеците и менструалния цикъл и жените.
Луната е в основата и на първите календари на Земята. Тъй като слънчевия цикъл е по-трудно забележим и доста по-дълъг, първото отчитане на времето е започнало по ясно отчетливите лунни цикли – Нова Луна, Пълна Луна, пак Нова Луна, пак Пълна Луна. Така лунните фази били използвани за броене на денонощията най-малко 8.000 г.пр.Р.Хр. Затова свидетелстват изображения на фазите на Луната върху стени на пещери и кости на животни. Луната е била видима, близка и същевременно недостъпна и загадъчна. Разпалвала е най-много въображението на първите хора, карала ги е дълго да съзерцават нощното звездно небе, разсъждавайки над мистериите там. Така човек е направил първите си крачки към познанието. Първите календари са лунни и са отчитали циклите на Луната с нейните 4 седмици по 7 дена – 28 дена, пак приближение към по удобното четно число. След това те са съчетани със слънчевия цикъл и годината се е превърнала в 13 месеца по 28 дена плюс един. По-късно, когато преклонението пред Слънцето, особенно в Египет започва да доминира, месеците се превръщат в 12 по 30 дена и пет допълнителни епогеномени. Отново удобството на цялото четно число.
В този смисъл е и въздействието на Луната в астрологията.
1.Тя е символ на древното, на първичното, на историята, така както Луната е запазеното минало на нашата планета. Тя носи информация за това, откъде идваме и какво се е случило с дома ни в далечната на времето.
2. Луната е символ на промените, на трансформациите и метаморфозите, на плюса и минуса в живота, на приливите и отливите, на вълните, от които е изградена съдбата ни.
3. Луната е свързана с размножението, а оттам и с всичко женско, което се смята за също толкова загадъчно и неясно. Всеизвестно е, че променливото настроение на жените се дължи точно на хормоналния баланс между естроген и прогестерон и се мени според настъпването на овулацията, а след това и според настъпването на менструацията. Нещо много подобно на приливи и отливи, на видимото въздействие и променчивост на Луната.
4. Луната е свързана с растежа на растенията и затова е обвързана с храненето, израстването на децата, земеделието и дома. Тя е свързана и с водата, не само защото вследствие на отделянето и огромния кратер, който се е образувал е запълнен с вода, а защото всъщност тя регулира почти всички течни системи на планетата.
Силва Дончева©
www.astrolog.tk