ЕПОХА НА ОВЕН

Силва Дончева©
www.astrolog.tk


1932г.пр.Р.Хр. – 228г. от Р.Хр. – епоха, когато пролетната равноденствена точка преминава през зодиакалното съзвездие на Овен. Планетата Марс поема въздействията му и ги излъчва.
Може би най-характерното нещо, което отличава епохата на Овен от всички останали, е масовото навлизане на войната в историята на човека. Първите тенденции за това се забелязват още в края на епохата на Телец, когато вследствие на масовото разпространение на бронза се създават нови видове оръжия. Бронзовото копие е много по-цялостно и издържливо от дървено-керамичното преди това. Изобретена е и бронзовата кама, а върхът на военното постижение било откриването на бронзовия меч. Металните предмети, включително и оръжията към 2400-2300 г.пр.Р.Хр.преди Христа вече били обект на масово производство, докато каменните оръжия се изработвали по-бавно и изцяло на ръка. При изработването на металните оръжия се използват вече готови матрици и бройките стават хиляди. Започнала епохата на непрестанните войни и преразпраделението на богатствата по този несправедлив и направо странен начин, валиден и до днес.
Първото следствие от новите международни отношения, в които условията се диктували от силата на меча, е намаляването на броя на по-малките градове-държави и постепенното им обединяване в по-големи формации. Победителите във войните присъединявали покорените селища към себе си и така държавите се уголемявали. Поради факта обаче, че войните не спирали и на практика станали нормалния начин на същестуване за все по-голяма част от мъжете новите държавни формирования – царства не съществували много дълго. От края на второто хилядолетие докъм средата на първото в Месопотамия империите се сменят доста често. Победителите постоянно се обръщат, а с това варират и границите. Това довежда до още по-голямо усъвършенствуване на оръжията. Хората пренасочват усилията си към измисляне на нови средства за ограбване и унищожение. Начин на поведение доста актуален и днес. Мъжете започват да доминират изцяло в държавните и семейните структури. Така култовете към плодовитостта и съзидателността на богинята майка постепенно се заместват с новите ритуали на войната. Типично за влияниято на съзвездието на Овен.
Това е време и на много интензивни открития. Не случайно и в астрологията съзвездието на Овен е свързано с всичко ново, с началото, с мисловността и инициативността, с напредъка в сферата на технологиите и главно във въоръжаването.
1. Точно след 19 век сл.Р.Хр. конете започват да бъдат използвани не толкова за транспорт, за месо или мляко, а и за война. Ездата е открита точно по време на агресивната епоха на Овен. Това станало факт първо на териториятна днешен Северен Иран. Именно там се сетили, че конят е ефикасно оръжие и започнали селекционирането на животните според бързината и издържливостта им. Към 1500г.пр.Р.Хр. из целия Плодороден полумесец конните контингенти на номадските народи от Азия сеели ужас и паника сред по-мирните земеделци в предната част на Азия, Африка и Европа. Ездитните армии се предвижвали много по-бързо и така изненадвали фатално нищо неподозиращите противници. По това време през 20-15 в. Пр. Р.Хр е измислена и бойната бронзова колесница, теглена от коне. По-късно заменена с желязна тя е неотменна част от въоръжението и на Елада и на Рим. Така масовото производство на бронз и язденето на коне се съчетали по един удивителен и ефикасен начин в името на войната. Всъщност в началото на епохата на Овен започва огромния период на конни нашествия в Европа, който продължава повече от 2500 години.
Счита се, че именно непознаването на леките бойни двуколки в Египет довежда до падането на държавата под властта на хиксосите в 1800 – 1700 г.пр.Р.Хр. Дори самото название на хиксосите означава „господари на пастирите”, „владетели на чуждите пустинни краища” Хиксосите владеят Египет от 1670г. до 1580г.пр.Р.Хр.
По-късно египтяните отхвърлят нашествниците и държавата навлиза в т.нар. Ново царство. Това е най-агресивният и успешен период от египетската история от гледна точка на завоевания и разширение.В този период и египетските възприятия за света се приспособяват към новите звездни влияния. Последните две хилядолетия преди Р.Хр. са времето на преклонението пред Амон – богът Овен. Тогава постепенно и в египетското общество започват да преобладават тенденциите на войната, на разделението и индивидуализацията.. Египетското общество е навлязло в ерата на фараоните-войни: Тутмос !!!, Рамзес !!. По времето на Тутмос, който управлява 54 години Египет владее цялото източно Средиземноморие, земите на днешна Сирия, Мала Азия, остров Крит, Палестина и Синай. На юг войските на фараона достигат до 4-тия праг на Нил, което е максималното достигано някога разширение към страната Куш. Подобен е и военният възход по времето на Рамзес !! който управлява цели 64 години. Наричан е „Любимецът на Амон”, богът изобразяван като човек с глава на овен със спираловидни рога, фараонът – войн, „Великият победител при Кадеш”. По това време египетското общество се разделя и от религиозната реформа на фараона-реформатор Ехнатон, който се опитва да обедини отново нещата, но това е вече невъзможно.Разделението в мисленето е вече факт, египтяните губят постепенно връзката си със старите идеи за единството на света и затова че всяко живо същество е проявление на божествената мисъл и така неизменно тръгват към своята гибел. Новите народи, възникнали с идеята, че човек е самостоятелна индивидуалност и не благоговеят толкова пред майката природата, имат повече шанс.
Не трябва да забравяме, че и Александър Велики е обявен за син на Амон, а майка му Олимпиада е жрица на Бога. На практика неговите военни постижения в името на Богът Овен са огромни и той за малко повече от десетилетие завладява целия познат тогава свят. В границите на империята му влизат Македония, Гърция, Египет, цяла Мала Азия, Близкия изток и териториите на днешен Ирак и Иран чак до течението на р.Ганг на югоизток.
Върхът на военните откривателства през епохата на Овен са железните оръдия на труда и въоръжение. Това съвсем реално се случва около 13-12век пр.Р.Хр., времето, по което например се случва Тоянската война, описана така детайлно от Омир в „Илиада”. Там изрично се споменава, че щитовете и мечовете са железни. Желязната руда, разбира се е била позната много преди това. Счита се, че тя е успешно разтопена точно около 2000г.пр.Р.Хр. Какво точно съвпадение с епохата на Овен. Поради сложната технология на обработка обаче са били необходими още няколко столетия, за да се получи нужното качество. Продуктът, който се получил вследствие на този упорит труд бил стоманизираното ковано желязо. Желязото било още по-достъпно и по-евтино от бронза и изстреляло още по-напред развитието на цивилизацията. Усъвършенствали се мирните оръдия на труда – сърпове, палешници, създали се железни рала, много по-твърди и издържливи. С тях земята се обработвала много по-лесно, по-бързо и реколтите били по-обилни поради по-голямата дълбочина на оранта.
Отглас от цялостната промяна през тази епоха е легендата за Язон и аргонавтите, които тръгват да търсят Златното руно, като символ на безсмъртие и върховна власт. Не случайно задачата на Язон в двора на Еает е да изоре земята, укротявайки чудовищен бик с медни крака. Язон успява да се справи и от земята излизат войници, сред които той хвърля камък, за да се избият помежду си. Ясно се вижда сблъсъкът между старото и новото, между старата медна цивилизация на Бика и новата, по-млада и агресивна цивилизация на войнствения Овен. Орането с медният бик поражда войниците, а Язон не дълго след това взема и Златното руно на Овена. Язон е млад, смел, умен и агресивен. Достоен герой от идващата епоха.
Това е отражение и на цялата древна гръцка история, която е изцяло под влиянията на съзвездието на войнствения и умен Овен. Предполага се, че първите гръцки племена нахлуват на Балканите точно между 2000 – 1500г.пр.Р.Хр. Към 8000г.пр.Р.Хр. именно благодарение на железните мечове и новата си бойна техника, те вече владеят цяла континентална Гърция и част от предната част на Мала Азия. Епизод от тези нашествия е и Троянската война, както и завземането на Крит преди това.
Цялата култура на елините е израз на възхвалата на човешкия героизъм и войнственост, на епохата на войната, на Марс и на червения цвят на кръвта. Спартанците, може би най-войнственият народ сред тях са се обличали в червено, както и римските легиони след това, за да не се вижда кръвта при смъртта или раняването им. И нима можем да забравим, че в името на победата над Троя спартанския цар Агамемнон принася в жертва на боговете собствената си дъщеря Ифигения. Дори произведенията на изкуствата, венец на които са омировите произведения Илиада и Одисея за единстевено и само в прослава на войните, и героите в тях. Цялата гръцка митология е война както между боговете, така и между хората. Какво невероятно съвпадение с характеристиките на епохата на Овен – мъжки, сух, студен, интелектуален и войнствен знак.
Като израз на засилващата се човешка индивидуализация и агресивност е и почитта към външната красота и сила на човека и отличаването му от масата. В Гърция се доразработва идеята за героизма в човешкото битие, за героя, за атлета. По това време е създадена и идеята за Олимпийските игри, като способ за доказване на индивидуалността и силата на всеки човек дори и в мирно време. Олимпийските игри, възникват някъде около 8 век. Първоначално състезанието било само в гладкото бягане, на постепенно се включва и хвърлянето на копието, борбата и. Игрите се провеждали на четири години като започвали при първото пълнолуние след лятното слънцестоене. По това време се спират войните и се сключвали първите мирни договори между воюващите почти през цялото време гръцки градове-държави. Победителят се увенчавал с венец от маслинови клонки върху челото. И дори маслиновото клонче да се смята за символ на мир и разбирателство, това съвсем не е така. Маслиновото дърво е дар на атиняните от Атина, богинята на мъдростта, родена от главата на Зевс в пълно бойно снаражение с шлем, ризница, копие и щит. С една дума маслината символизира преди всичко мисленето, при което посоката, в която човек ще насочи изобретателността си невинаги е мирът или хармонията. А богинята на любовта Афродита се ражда гола от морската пяна на вълните на остров Кипър, след което морските нимфи я обличат в леката и ефирна туника. В нея шлем и ризница няма.
Гърците се славят и с създаването на основите на съвременната наука и аналитично мислене. Не трябва да забравяме, че тяхната цивилизация е типично желязна, марсова и мисловна. А планетата Марс и съзвездието Овен са силно свързани с главата и човешкия мозък.
Гърците взаимстват своята азбука от финикийците, чиято държава също възниква по време на епохата на Овен – около 1600 -1500 г.пр.Р.Хр.. Финикийците живеят на териториите на днешния Близък изток. Славели се като изключителни мореплаватели и търговци. Били известни с производството на т.нар. „царски”, пурпурен цвят за боядисване на платове, който се получавал от морски ракообразни от рода мурекс. Цвят особено тачен от всички царе в епохата на Овен. Финикия получила своето самостоятелно развитие след проблемите на Египет с хиксосите. Смята се, че финикийците са открили не само парите като всеобщо разменно средство, но и съвременния тип фонетична азбука.
Тя пък е взаимствана от гърците, които добавили знаци за гласните. Този тип азбука била взаимствана след това и от почти всички съвременни народи. По този начин през епохата на Овен се масовизирало не само въоръжението и армиите стават по-големи и по-мобилни, но по-масова става и грамотността. Новите видове азбуки били доста по-достъпни с малкото си и несложни знаци. Пак явление типично за епохата на Овен, забележителна с интензивността на откритията, нововъведенията и масовото им въвеждане.
По времето на Древна Елада възникват първите философски школи - Академията на Платон, Ликейската школа на Аристотел. На практика има реален достъп на гражданите на полисите до обучение от съвсем нов тип. В Древна Гърция възниква сегашните научни категории. В Първата си „Аналитика” Аристотел развива теорията си за умозаключението, а във втората за съждението. В „Категории” той говори за понятията. Той поставя началото на логиката като наука и като основа на съвременния научен подход. Именно тогава човешкото съзнание прави първите си опити за класификация, систематизиране и анализиране на знанието. Човек излиза от митологично-символичното мислене на Египет и навлиза в епохата на вглеждане и опитване на нещата, в търсене на обяснение в детайла. Това разбира се отдалечава хората от идеята за единството на нещата и явленията, но пък се достига до свръхиндивидуализирането на съзнанието и преклонението пред силата на отделния човек и факт.
Всъщност опит за такъв преход прави още Платон, който осъзнава ясно връзката между мисленето, идеята и проявлението и във физическия свят, но това е толкова трудно и неясно за обяснение без познания за състава на материята че Аристотел изцяло изоставя идейния свят и се концентрира върху конкретните физични понятия и същности.
Така гърците успяват да претворят по един невероятен начин древните знания на митологията, символиката и магията към съвсем конкретни и външно логични схеми на възприятие. Този именно подход посява семето на съвременното възприятие за света и дълбокото вглеждане в света на материалното.
Така по време на епохата на Овен започва все по-голямото отграничаване между самите хора. Постепенно египетската религия, където всичко е взаимосвързано и отделният човек е част от тялото на Бога и респективно на фараона, се замества с идеята за самостоятелността на човека и с неговите първи опити да гради сам съдбата си. Идея, доведена до абсурда на отделянето от природата и останалите хора, но имаща своето значение на дадения исторически етап. В този смисъл войната отвън е пряк израз на войната вътре във все по-индивидуализиращото се човешко съзнание. В гръцкото възприятие за света ключово място има героят, изключителният човек, атлета, богочовека, към когото със симпатия се отнасят дори боговете на Олимп. Разбира се в основата на всичко стоят древните египетски ритуали и знания, но те са преструктурирани и преосмислени по един съвсем конкретен начин. Гърците са нов народ. Те са племена, родени, формирани и израстнали в епохата на Овен. Чужди на дълговечната традиция на Двуречието и Египет те претворяват техните знания по един съвсем нестандартен начин. Така възникват религиите и културите на новото време. В Египет учи Орфей, а след това създава своя школа, от Египет идват мистериите в Гърция, претоврени по нов начин – Елевсин и Кабирите, в Египет е обучаван и Мойсей, който избира и събужда за съвсем различен живот - един нов народ – еврейския.
В древна Гърция се полагат и условията на съвременния начин на живот.Там за първи път е въведено понятието „гражданин” макар и не в смисъла, който влагаме днес. Граждани били членовете на полисите, които имали право да обсъждат и да гласуват по дадени общи въпроси на мира и войната. С една дума да участват в управлението на своята общност. Тази привилегия обаче била достъпна за малцина. Само мъжете над определена възраст имали това право. Жените, чужденците и робите не били „граждани”. По този начин за първи път в Гърция започва странния експеримент развиван и досега известен като демокрация. Първите семена на демокрацията възникват в Атина, където през 507г. главният градски магистрат Клистен решил да даде права на хората не според техния произход, а според тяхното местоживеене - дем. Така всеки дем трябвало да определи свой представител в 500-членният състав на полиса. По този начин отново се стимулира индивидуалното доказване на качествата на всеки един човек, а не уповаването на определена наследственост и предишно положение.
Това са е първите опити на обществото да зафиксира и защитава правата на отделния обикновен индивид, като същевременно го стимулира да доказва своите качества. Нещо невъзможно например в Египет, където всички се смятат, за част от тялото на фараона, а той самият за въплащение на Бога – Слънце.
По този начин влиянието на едно съзвездие, които има честоти на трептене сродни на тези на човешкия мозък, събуждат у човека мисловността за собствената му стойност, качества и желанието му да разбере и управлява своят живот и бъдеще. По времето на епохата на Овен е и първият опит на хората да достигнат безсмъртие със собствените си дела, а не толкова изпълнявайки определени ритуали за вечност. (Египет).
Разбира се това е имало собствената си цена на объркване и изкривяване на идеите и ценностите.
Арогантността, надменността и алчността на хората взема своя връх, като достигат до отвратителните практики на робството в елинския и римския свят. Там поробването на едно човешко същество от друго вследствие на войни е издигнато в ранг на държавна политика и стои в основата на икономиката, което е вече потресаващ факт на разделение. В Месопотамия и Египет робството също е факт, но все още не изгражда основите на стопанския им живот. То е една странична линия в живота на тези общества. В този смисъл наистина точно в съзвездието, който е свързан с човешката мисловност, човек достига го крайната степен на своята индивидуализация, опитващ се да дели място с боговете. Този процес явно започнал в началото на голямата вселенска година преди 25.000 години в епохата непосредствено преди Р.Хр. достига своя апогей.
Римската империя може спокойно да се нарече връх на постиженията на Овен. Войната е естественото състояние на живот на това общество.В своя разцвет Империята владее всики територии от Британските острови до Египет и Иран и Ирак на юг и изтоки и Галия и Дакия на север. Огромна територия обединена от силата на легионите, облечени в червено. Дори мястото, където са се събирали въоръжените граждани на Рим да искат очищение се нарича Марсово поле, а създателите на Рим, братята Ромул и Рем са митични синове на бога на войната Марс. В този смисъл Марс е пазител и родоначалник на римската община. Марсово поле пък е сътворено точно за армията на Рим, която по принцип няма право да влиза в града. Символ на бог Марс е копието, пазено в жилището на царя – регията, където се намират и десетте щита, един от който пада от небето като символ на вечността на Рим. В изпълнение на древния ритуал отиващият на война пълководец се докосва до божествените копия и щит и призовава бог Марс да бъде с римската войска. На бог Марс са посветени церемониите, откриващи и закриващи сезона на военните походи. На тези церемонии се пречистват оръжията, конете и музикалните инструменти. Когато военните действия приключат на бога се принася в жертва главата на победилия в надбягването кон. Храм на бог Марс има до Капенската врата, откъдето войските тръгват на война, а конниците към годишните паради. В центъра на Форума Октавиан Август построява разкошен храм на Марс – отмъстителя в знак на благодарност за победата си над убийците на Цезар. В епохата на Империята бог Марс често е изобразяван на монети, като продължава да се радва на популярност в армията на Рим. Той носи епитетите – победител, боец, разширител на Империята, спътник на Август, омиротворител, пазител.
Друг градски символ на Рим, който се родее с Гърция е Паладият – древно изображение на богиня Атина с щит и вдигнато копие, покровителка на града и разпоредителка със съдбата му. А митичния Троянски Паладий е донесен в Рим от Еней, който достига до Лациум след опожаряването на Троя и става създател на Алба Лонга и пръв цар на Рим.
С битки, а по-късно и с кървави зрелища са свързани и гладиаторските игри. Първоначално те имат своя произход още в Етрурия още преди 10 -11 век пр.Р.Хр. и са свързани с погребаните ритуали. На гроба на заслужил войн етруските убиват хора, като начин за умилостивване на задгробните божества, ритуал известен и в много други култури. По-късно обаче тази практика се замества от ритуални двубои и битки., където участниците са въоръжени с гладиус – къс меч. Още по-късно първите гладиаторски битки носят връзка със задгробните тържества. През 264г.пр.Р.Хр.синовете на Луций Юний Брут устройват за първи път подобно зрелище на неговото погребение. Постепенно този обичай се утвърждава. Още по-късно гладиаторсикте игри са включени в програмата на някои празници и други зрелища. От първи век пр.Хр. гладиаторските игри се организарат от държавата или богати частни лица, а в по-късната епоха от императорите. Кървавите зрелища стават предпочитано място за развлечение на римските граждани и се провеждат по всяко удобно време съвсем в унисон на апогая на тази кървава марсова епоха. Така възникват и гладиторските школи.
При Октавиан Август броят на гладиаторите, които излизат на арената за един ден достига 600 бойци, а Траян отпразнува победата си над Дакия, организирайки на арената да се сражават 10.000 бойци. Така състезанието от мирно занимание макар и с агресивна компонента достига в края на епохата на Овен до невероятните кървави размери на пищните гладиаторски битки. Така истинските битки, които постепенно се отдалечават от центъра на Рим към безкрайните краища на Империята, пак се завръщат в самият центъра на Вечния град, на арената на кървавия Колизеумът.


СЪЗВЕЗДИЕ ОВЕН


Съзвездие Овен е отдалечено съзвездие, в което се забелязват около 50 звезди със слаб блясък. Най-ярки от тях са три – алфа, бета и епсилон, които съставляват и видимата част на съзвездието. То представлява остра леко извита дъга, която далечно наподобява рог на Овен. Всъщност основната характеристика на знака е устременността, бързината и подвижността. Родените под влиянието на това съзвездие не са тежки, обемни или много дълговечни, те сякаш трудно могат да задържат в статична позиция.. Основната характеристика е стремежът към бърза реализация, достигане до големи височини и доминиране над нещата в живота. Те живеят бързо и бързо изгарят. Родените под влиянието на съзвездието са като мълния на хоризонта, която се появява с огромен трясък, огрява всичко наоколо и също така светкавично изчезва.
Алфа на Овен е Хамал, която е жълт гигант от 2-ра звездна величина и означава на арабски овца. Вета звездата Шератан също е от 2-ра звездна величина и е двойна звезда. Името и означава „знак за започваща пролет”. Епсилон и ламбада на Овен са тройни звезди.
В Овен известна е спиралната галактика NGC 772, която е галактика само с един спирален ръкав.
Съзвездието на Овен символизира най-високият връх в развитието на един процес, свързано е с мисълта, главата и човешкия мозък. В този смисъл то не заема голямо място по еклиптиката, прилича по-скоро на черта насочена нагоре и напред и сякаш наистина олицетворява мълнееностността на мисълта, нейната устременост и невъобразимата динамика. Съзвездието е искрата, която запалва за живот съседните гъсто населени и богати на звезди знаци на Бик и Риби.
В този смисъл движението на Зодиака през пролетната равноденствена точка по посока обратна на часовниковата стрелка, показва движението на големите периоди в историята, които започват трудно и далечно със съзведието на Риби, но завършват триумфално и с огромни постижения в динамичния Овен. Всеизвестно е, че пътят на Слънцето е в същата посока и в древната свастика означава вечен живот.
Точно обратното е с живота на отделните хора. Животът на човека започва по посока на часовниковата стрелка, от главата - Овен, т.е.от правилните и възвишени мисли и за съжаление завършва безславно с далечината и илюзиите на Риби. Така както часовникът олицетворява пътя на смъртта, така и движението на живота на човека също е тази посока. Затова едва когато обърнем посоката на нашите енергии можем да мечтаем за безсмъртието на космоса, даряващ ни с истински живот.


ПЛАНЕТАТА МАРС, ПОЕМАЩА ВЛИЯНИЯТА НА
ОВЕН


Марс е последната планета от т.нар. земна група, т.е. планета с твърда повърхност. Той е около два пъти по-малък от нашата Земя и свети ярко в червено на нощното небе.
Точно поради този му цвят той се свързва и с богът на войната и кръвта Марс. Повърхността на Марс е покрита с много хематити, сферични тела, които намират в областта на Меридианната равнина. Открити са от марсохода Опъртюнити. Счита се, че са се формирали на дъното на древни океани преди милиарди години. По повърхността има и високо съдържание на лимонит, който също придава характерния цвят на планетата. Така за разлика от повечето планети, които имат разтопено желязо в ядрата си Марс го притежава и на повърхността си. А металът е наразривно свързан с характеристиката на планетата – твърдост, острота, сухота и студенина. Всичко това, което ни води към още по-характерните качества на война и откривателя.
За повърхността на планетата са характерни силните прашни бури, които образуват големи жълти облаци от издигнатите нагоре песъчинки. Съдейки по тях на Марс са характерни и силните ветрове. Атмосферата е също много суха, а температурите ниски. Средната температура на Марс е от – 60 градуса, като разликата между дневните и нощните понякога достигат 90 градуса. Подробните карти на марсианската повърхност, съставени по снимките на апаратите, кацнали там показват неравен терен, покрит с големи и малки камъни. Повърхността на планетата е покрита и с множество кратери, образувани от падащи метеорити. Най-големият от тях е Хелас Планиция, чиято повърхноста засипана от ситен светлочервен пясък. Кратерите са доста разрушени от действието на мощните ветрове. От дейността на ветровете има и образования, които приличат на пясъчни дюни, които наподобяват земните пустини. А колкото и да е странно в астрологията Марс се свързва точно със пустинята, прашните бури, големите разлики в температурите, внезапните обрати в живота и респективно с безчувствеността.
Интересни са и известните още от 19 век канали по повърхността му. Тогава техният откривател италианският астроном Скиапарели предположил, че на планетата може да има живот, който да ги е създал. Това обаче не се потвърждава, въпреки че каналите предполагат наличието на вод.а в древността. През 2003г. по време на наблюдение от Земята се открива метан в атмосферата на планетата. Това откритие е потвърдено от апарата Марс Експрес Орбитър. Засега се счита, че наличието на газ е свързано с активна вулканична дейност или от сблъсък с комети, но не се отхвърля и възможността той са е там вследствие на дейността на живи организми.
Агресивността и чепатия характер на влиянията на Марс имат своето обяснение отново в катаклизмът, сполетял Слънчевата система преди милиарди години. Двата спътника на планетата Деймос и Фобос са прихванати в гравитационното му поле, а не са от част от нея. Те са много малки и с неправилна форма. Повърхностите има са доста пострадали от удари на метеорити. Като типичен страхливец Фобос обикаля около планетата почти 3 пъти по-бързо, отколкото е околоосното му въртене. Наред с това се счита, че катастрофата с Фаетон е причинила и 45 градусовия наклон на оста му на въртене, както и силно елиптичната му орбита около Слънцето. Денят на Марс е почти колкото земния – около 24 часа.
Върху Марс е и най-големият каньон в системата – Валес Маринерис – Долината на Маринър. Той е дълъг 4000км и дълбок 7 км.
На Марс се намира и най-високата планина в Слънчевата система - Вулканът – Никс Олимпика, което означава Снеговете на Олимп. Той е в равнината Тарсис, където има и няколко други вулкана. Диаметърът на Никс Олимпика в основата му е 600 км, а височината 27 км. За сравнение най-големите вулкани на Земята са на Хаваите, но тяхната височина е почти два пъти по-малка - 15 км от нивото на океанското дъно. Диаметърът в основата им не превишава 250км. Еверест пък е висок само 9 км. Така два пъти по-малкия Марс има къде къде по-високи, по-остри и по-обширни върхове и каньони. Нещо, което също изцяло се съчетава с астрологическата му характеристика на стремежа към височини и способността да се приемат крайностите в живота.
На Марс има и полярни шапки, където преобладаващото вещество е замръзналия въглероден двуокис, който е и основната съставка на атмосферата на планетата. В резултат на кондензацията на въглероден двуокис въэв високите части на атмосферата се образуват облаци с бял цвят. Магнетизмът на планетата е на ивици с променлива полярност.
Сух, студен и червен от желязо, потънал в пясък и ветрове, с дълбоки каньони, кратери и чудовищни вулканични върхове, въртящ се под наклон от 45 градуса, Марс е ярко доказателство за характеристиката си на войн, приминал през всички изпитания на един суров и динамичен живот.
Силва Дончева©
www.astrolog.tk