продължение на Пътят към щастието - 4 част

           НА ФИЗИЧЕСКИ ПЛАН НИЕ СМЕ ПРОЯВЕНА СВЕТЛИНА
 Силва Дончева©
www.astrolog.tk    
              Почти вече един век науката твърди, че всичко в нашата Вселена е започнало от светлината от т.нар. Голям взрив. Небесният огън е породил Вселената, времето пространството, веществото (елементарни частици), звездите, планетите, камъните, металите, въздуха и водата. А после и органичния живот. Всичко е започнало от светлината и съответно от състава на светлината. Дори и още в първите редове на Битие пише: гл.1-3 „Бог рече: да бъде светлина и биде светлина.” Е, добре ще кажете, дори и да сме светлина, каква общо има това със законът за противоположностите, с наказаното добро и със злото за добро, с нашите страдания и радости.             Ами, много просто - спомнете си, как изглежда светлината и как се движи в пространството (тъмнината). Светлината е електромагнитна вълна, т.е тя се състои от напречни вълни, които са взаимнопораждащи се електрични и магнитни полета, разположени напречно едно към друго. Тя е поток от фотони – елементарни частици, които както доказва общата квантова теория имат характеристика на частици и на вълни едновременно, т.е в тях е налице корпускулярно-вълнов дуализъм.                             Налице са много интересни двойнствени характеристики:   1. Електромагнитнитните полета са САМОПОРАЖДАЩИ се – т.е възникнали са от само себе си и зависят едно от друго. В единството си обаче те са една и съща вълна, насочена в определена посока.    2. Електромагнитните вълни /същност на светлината/  са ДВОЙНСТВЕНИ по природата си – състоят се от електрически – /положителни/ и магнитни /отрицателни/ полета.   3. Двете полета са НАПРЕЧНИ едно спрямо друго, т.е разположени са на кръст и се движат  в съответната си плоскост вълнообразно – нагоре и надолу, нагоре и надолу, гребен и дол, гребен и дол – пак двойнственост. Нещо като две оплетени една в друга напречно змии.   4. По вътрешния си състав тези полета се състоят от фотони, елементарни частици - кванти, имащи също двойнствена природа – държат се и като частици и като вълна едновременно; КОРПУСКУЛЯРНО – ВЪЛНОВ ДУАЛИЗЪМ.               Не ви ли прилича това на живота в нашата вселена:             - Самопородила се             - Двойнствена по своята природа – навсякъде се редуват плюс и минус (отдаване и приемане)             - в основата си всеки процес има информационно-вълнов характер.                                             СЛЪНЦЕТО  Е  НАШИЯТ БАЩА.                 Странно е, защо не се възприемаме като светлина, след като е всеизвестно, че Слънцето е създало нашата планета и всичко върху нея. Ако ние сме деца на майката Земя, а тя е дъщеря /произлязла/ от системната звезда - Слънце, то следователно и ние сме деца на слънцето, а то пък на свой ред е светлина и поражда светлина. Нещо повече, ако отидем по-назад чак до идеята за Големият Взрив пак ще открием, че всичко е светлина и взаимодействия на светлината.             Физиците все още се затрудняват да определят първите секунди на Вселената. Според теорията на Джордж Гамов – виден американски физик и космолог, който работи върху усъвършенстването на теорията на Големият взрив и процесите по създаването на нови атомни ядра, Вселената е била необичайно плътна и гореща в първите микросекунди от създаването си. Още преди избухването си тя е в състояние на сингулярност – т.е. плътността на частиците в нея е била граничеща до безкрайност и те са били събрани на разстояние по-малко от едно атомно ядро. Това състояние пък твърди физикът, предполага свръхгравитационно привличане, където пространството и времето не съществуват и клонят към 0, а съответно минало, настояще и бъдеще са слети в едно и всичко е навсякъде. Не съществува и маса, тъй като фотоните притежават такава само в условия на движение. Свръхплътността на частиците предопределя и огромната температура, която се развива от чудовищният взрив в последствие. Той пък от своя страна се е самоопределил като огромно фотонно излъчване с отделяне на колосална енергия. В резултат на термоядреният синтез, който започва в следствие на групирането на кварките по тройки, се образуват първите протони и неутрони във Вселената.               „Комбинацията от кварки” – най-малките фундаментални частици в първите 1-2   минути след взрива формират първо деутерия – тежкия водород „изотоп на най-лекия елемент във Вселената водорода – (един протон в ядрото), а след това изотопите на хелия, лития, берилия, т.е. на първичните най-леки елементи. Същевременно Вселената започва да се охлажда поради забавяне на скоростта на процесите и след около  300.000 докъм 1.000.000 години достига температура от около 3000 градуса. Започва процес на изграждане на първите атоми на водорода, които от своя страна при групиране помежду си изграждат ядрата на звездите, а съответно и на галактиките.           Водородът е най-разпространеният елемент във Вселената – около 73-75%, подобно е съотношението му и в състава на нашата звезда – Слънцето. Освен, че е най-разпространеното вещество около нас, той е и най-лекият химически елемент, безцветен, неароматен, моновалентен, т.е твърде подходящ, за да стане идеалната основа на всичко останало. И както казват физиците той определя количествената и качествена същност на Вселената. Неговото име означава – „този, който поражда водата”: водо – род. Така от първоначалния взрив вследствие на термоядрен синтез и  свръхгравитационните сили на привличане се образуват времето и пространството и започват процесите на охлаждане и създаване на химическите вещества – нуклеосинтезата, стояща в основата на масата във Вселената. По този начин свръхгравитационните сили задействат електромагнитните полета и вълни във Вселената, след което с намаляването на скоростта и температурата на елементарните частици те провокират процесите на силните и слаби ядрени взаимодействия, създаващи и определящи масата на веществото около нас.             По нататък термоядреният синтез в ядрата на новите звездни образования продължава преобразуването на водородните атоми в атоми на хелия и другите леки елементи – литий, берилий и т.н.. Тази трансформация определя процеса на светенето на звездите и огромната им енергия.          При изчерпването на ядреното водородно гориво на една звезда и когато започва да свършва хелия, започва процес на свиване, което води до повишване на температурата и до образуване на нови атомни ядра, които са на по-сложни и по- тежки химически елементи.  В последните етапи звездата избухва като нова или супернова и разпръсква тези по-тежки елементи в космоса. Те по-нататък поставят основата на нови звездни образования. Взривовете на свръхнови са практическия източник на елементите по-тежки от кислород (атомно число 8) и практически на всички елементи по-тежки от желязото ( атомни номера над 26). Те образуват звезди от второ, трето и т.н. поколение.          Счита се, че нашата слънчева система, която е възникнала преди около 5 милиарда години е следствието от един такъв взрив на свръхнова, т.е тя е звезда второ или трето поколение. От образуваните газ и прах в огромната топлина се образува центъра на звездата, откъдето към периферията са изхвърлят по-тежките елементи. В центъра на звездата се осъществява термоядрения синтез на превръщането на водорода в хелий и отделянето на огромна енергия във формата на светлина и топлина. Същевременно по-тежките елементи са отхвърлени в сравнително близка орбита около Слънцето и образуват постепенно вътрешните планети: Меркурий, Венера, Земя и Марс. По-външните, газови планети след Марс – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са образувани от външните части на газово-прашния облак, който не е бил достатъчно гравитационно засмукан към центъра, поради по-голямото разстояние, но и същевременно не е бил достатъчно отдалечен, за да бъде разсеян в пространството. Създава се звездна система. Всички звезди, които притежават планети са от второ или трето поколение.  Така или иначе пак в основата на всичко стоят светлинните процеси. Физиците и химиците, които разглеждат тези процеси единодушно ги считат като процеси и закономерности на неживата природа. От друга страна не отричат, че именно взаимодействието на неживите химични елементи са създали първите живи организми, които пък на свой ред са съумели да се възпроизведат във все по-усложняващи се форми и да оформят разумен живот (например на Земята).   Интересен е феноменът, при който от нежива материя се създава жива такава. Още повече, че материята в основата си е еднаква за всички – кварки, атоми и молекули. Как така ще се дели на жива и мъртва? И човекът, и животното, и камъкът в края на краищата са изградени от атоми и молекули. Няма логика. Нима е възможно жив организъм да е съставен от неживи частици? Как милиарди неживи неща изграждат живо същество? Как движенията на множество неживи частици могат да породят разумни, логични действия. Причината е мъртва, а следствието живо. Логически абсурд.  От тук следва, че около нас просто няма нещо, което да не е живо и разумно или ако не е така, става въпрос за нещо съвсем друго? Интересно какво? Кой точно управлява "мъртвите" квантови частици и всичко, което следва от тях?. И нима самият факт, че след толкова трудно разгадаване на процесите в природата се изправяме винаги пред една величава и неподозирана по своята мощ  и красота интелигентност, не е доказателство, че всичко е Едно и е направлявано от велик УМ.  Може ли някой разумно да твърди, дори най-елементарният процес в природата е неразумен. Чонек дори не може да управлява дейността на собствените си клетки и на практика не е наясно как работят. По-точно е да кажем, че преди 100 години направо си нямахме и ни най-малко понятие затова. И не се ли изумяват всеки ден лекарите и биолозите от невероятната мъдрост на човешкия организъм, далеч надхвърляща способността за разбиране и интелект на самия човек.                           Да, но веднага ще кажат някои, в природата, а и в самия човек често настъпват страшни, опустошителни, хаотични действия. Избухват вулкани, разтърсват ни земетресения, катастрофираме, разболяваме се, умираме и се разграждаме. Животът изтича от нас, умираме. Мъртвото човешко тяло е странно тяло: твърдо, нетрептящо, студено, то прилича повече на камък или дърво и наистина изглежда единствено като сбор от атоми и молекули. Изчезват говорът, погледът, топлината, разумът.  И тогава ужасени се питаме къде е интелектът, къде е редът, къде е логиката. Склонни сме да приемем теорията, че всичко е било случайно и е било продукт на хаотични и неконтролируеми природни процеси.                           И така имаме две различни отправни точки. От една страна, природата и човека ни изумяват със своята сложност, разумност, красота и подреденост, а от друга страна изведнъж всичко така добре сложено и прекрасно се обърква и изчезва в хаоса на случайността и безумието.             Ами, ако всъщност няма никакво противоречие и просто всичко се подчинява на Един закон и на един Ред и той определен от движението на светлината се нарича:                                               ЗАКОНЪТ НА ВЪЛНАТА                                                                                    И така оказва се, че в основата на всички процеси стоят вълновите взаимодействия. Субатомните частици - протони, електрони, неутрони, фотони – всички имат вълнова характеристика, целият електромагнитен спектър е с вълнова характеристика, мозъкът ни излъчва вълни,  слабите и силни ядрени сили са с вълнова характеристика – взаимодействие на кванти, гравитацията е с вълнова характеристика, информацията се движи като вълна, и т.е.и т.н. всичко се движи, трепти  и взаимодейства.              Вълните пренасят енергия и взаимно си влияят, като на практика покриват всички възможни полета на проявление на вселената. Ние сме потопени във вълнови взаимодействия, всичко около нас има характеристика на вълни и може да се изобрази като вълнов процес. Медицинските уреди изобразяват ритъма на сърцето като вълна, а също така мозъчната дейност или пък процеса на дишане. Ехографските изследвания изобразяват органите чрез отразени вълни. Инженерите показват работата на всякакви уреди чрез вълнови диаграми, чрез вълнови процеси се обясняват климатичните въздействия и процеси. Информацията на всякакви нива се обменя чрез вълни.                Тогава е съвсем естествено и законите на вълновите взаимодействия да управляват всичко, включително нашия социален и психически живот, та нали той също е взаимодействие на енергии и информация. А и ако всичко е ЕДНО и РАЗУМНО, то следователно  неговото проявление е вълнообразно и оттам се поражда това многообразие, височини и спадове . Тогава какво всъщност е вълново взаимодействие..              Вълните възникват и отчитат всяка промяна на дадено физическо състояние в определена среда. При това чрез трептения им се осъществява пренос на енергия и информация между поредица от последователни точки.             Вълновите проявления имат няколко съществени характеристики, които имат ключово значение за взаимодействието на процесите в природата, включително и в социалния и емоционален живот на хората.              1. Вълната има двойнствен характер – тя се се състои от гребен – най-висока точка и дол – най-ниска точка, т.е от равновесното, неутрално положение тя набира мощ към максимално отклонение НАГОРЕ, след което достигайки гребена си, започва обратния процес на отмятане в противоположната посока към максимално отклонение НАДОЛУ, до достигане на дола – най-малката мощ. При това движение в рамките на едно трептение – цикъл - след всеки гребен следва дол. С една дума на всеки плюс отговаря минус, иначе процесът не е завършен.                 И защо това да не е закон и в социалния и психически живот на хората. Защо не разглеждаме и всичко около нас като един цикъл на равновесие. Защо, когато сме здрави никога не се замисляме, че можем да се разболеем и да загубим сили или пък това да са случи с някой много близък ни човек. Защо не ни хрумва, че ако сме щастливи и жизнерадостни, след това можем да потънем в скръб и мъка..., че ако сме богати и задоволени можем да изпаднем в нужда и бедност. Защо нашите родители никога не ни обясняват тези неща като нещо закономерно и естествено, дори неизбежно, а ни казват само единствено - Пази се! Бягай от проблема, заобикаляй го! Е всичко това с надеждата, че неприятностите ще ни отминат на късмет, на косъм и че компенсацията на дола (най-ниската точка) просто няма да се случи.              И въпреки това, въпреки всички мерки, застраховки и защити, проблемите в един момент пристигат и то от страшни по-страшни.               И това е така, защото срещу всеки плюс неизбежно седи минус, а срещу всяка сила друга сила, не само във физиката. Иначе  просто системата няма да е в равновесие, нито в личен, нито в семеен, нито в държавен или пък социален план.            Много често хората си мислят защо трябва да има бедни, угрижени, нещастни и болни хора? Защо Бог е създал така света? Ами, отговорът е напълно естествен. Светът трябва да е в равновесие и щом има богати, трябва да има и бедни – просто е неизбежно, закон и богатството естествено ражда бедност!            Страшно е и когато се запитаме защо има болни, защо някои се раждат недъгави, слаби, дори и при оптимални условия на средата. Ами, отговорът е пак същият, има болни, защото има много здрави и енергични хора.               Може да отговорим по същия начин и на въпроса, защо има толкова глупави, недодялани, объркани хора. Ами пак, защото има много умни, изискани и адекватни хора.               Ужасно е и като си помислим, че на разкоша, богатството и социалния ред на западния свят отговаря огромната бедност, недохранване и хаос в Африка и Индия и въобще в третия свят.              С една дума вълната действа навсякъде – и в индивидуалния и в социалния живот.               Индивидуално – на всеки богат човек в света съществува и някой беден или дори много бедни....              Семейно - на всяко богато семейство има друго или други, които са бедни.              На всеки богат град съответства друг - беден.              Всяка богата държава се уравновесява от друга - бедна.              На всяко здраво дете има друго, което е болно              На всеки здрав, жизнен човек съответства друг, който е болен и отпаднал              На всеки умен човек, съответства глупав.              На всяка красавица грозница              На всяко семейство с много деца, такова, което няма деца.              На всяко щастливо, разглезено дете, такова което е отхвърлено и малтретирано.              На всеки многоимотен, състоятелен човек - някой бездомник.              На всеки късметлия - неудачник.              На всеки свободен - роб или затворник.              На всеки щедър човек –  някой скръперник.              На всеки младеж – някъде крета старец.              На всеки преуспял в професията си човек – неудачник.              На всеки оптимист – песимист.              На всеки честен човек – измамник или пък крадец              На всеки човек с приятели и връзки, такъв, когото всички отхвърлят.                Всъщност това са крайните ситуации, ситуациите на гребените и доловете, на крайното Горе и на крайното Долу, но всъщност именно те раждат прекомерното богатство и мизерията,  здравите и тежко болните хора, веселяците и тежките меланхолици, свободата и робството, младостта и старостта, красотата и грозотата, героизма и падението.              Но тогава ще кажете вие как ще вървим напред, ако няма върхове, ако няма победи, гениални, умни и изумително красиви хора, а всичко е нещо средно – хората не са нито много хубави, нито много богати, нито много щастливи, нито много здрави. Какво щеше да стане с развитието и прогреса? А и още нещо. Много от нас ще кажат - бедните, нещастните, депресираните, глупавите са си виновни сами. Те не полагат усилия в живота си, бабите и дядовците, майките и бащите им също не са били амбициозни. Дори цели общности са нехайни и мързеливи, тънат в мизерия и проблеми, които при една по-добра организация биха решили лесно. Не искат да се трудят, не искат да се учат, не желаят да създават нови неща, не комуникират правилно, стоят си в старото, не виждат прогреса, не вярват в доброто.... и т.н. и т.н.              Така е разбира се, но само ако разсъждаваме повърхностно. Защото вълната винаги хармонизира нещата, тя винаги се отмята от гребен към дол и то най вече в личен план. Сега си богат, но утре или в следващия си живот ще си беден – компенсация. Или пък ти си богат, но децата ти или пък внуците вече не са - пак компенсация. И това е защото става въпрос за една кръв, за една и съща енергетико-информационна вълна. Много от богатите са богати, само защото са били много бедни преди и обратното много бедните са толкова бедни, защото са били доста богати преди. Едни общества западат, въпреки богатствата и знанията си, а на тяхно място идват други на пръв поглед по-диви, по-неугледни, но по-жизнени. На свой ред те разцъфтяват и процесът се завъртва отново. Уроците на живота покриват цялото поле от вълни – от гребена до дола и пак обратно. Неизбежен факт. Информацията обаче винаги се запазва, защото  се променя и търси нови начини за проява. Така смъртта се явява гребена на трептенията, а материалният живот  е най-ниското проявление на вълната - долът.                  Така или иначе в живота на всеки човек има различни вълни и те взаимно се преплитат. Взаимодействат с вълните на другите хора около него, на селището, на държавата, на природата. Така се получават изключително сложни натрупвания и преплитания на най-разнообразни влияния. Но както и да ги разглеждаме винаги имаме гребен и дол, възход и падение – във всичко и на всеки план на живота – неизбежен и абсолютен закон. И именно знанието за тази неизбежна двойнственост е станала основа за странните и криворазбрани отношения с боговете. Хората решават, че ако преживеят дола на вълната с един жертвен ритуал закономерно ще провокират идването на гребана (щастието). И вместо да се научим да живеем в хармония с околните и природата и така меко да изравняваме системата ДОЛ - ГРЕБЕН, ние сме се научили да убиваме в името на щастието....Преживей ДОЛА и ще дойде ГРЕБЕНА. И въпреки че е правилна тази механичност не води до кой знае какви достижения, защото като цяло човечеството трепти все още на ниски честоти и в ниски полета на проявления - в зоната на Кармичния /животински/ кръг - Зодиака..   Силва Дончева©
www.astrolog.tk                 Следва продължение: Астрологията - науката за вълните