продължение на Пътят към щастието... 3 част

ЗА СИЛАТА НА СЛОВОТО                В Египет дори самото изсичане на думите вече се е считало за свещенно, т.е думите са оживявали, те самите са били магията. По долината на Нил са считали, че Словото е в началото на всичко и че светът всъщност е изграден от думи. За египетския човек всичко написано неизбежно щяло да се сбъдне, то вече е реалност. То е материализирана мисъл, проявила се божественост. Египтяните твърдят, че автор на повечето свещенни текстове, включително на „Текстове на пирамидите”, Текстовете на саркофазите и Книгата на мъртвите е бог Тот – богът на словото и писменността, синът на Хермес (Меркурий) или това е самият той, Умът на Бога.              Думите притежават силата, която ражда, изгражда и управлява Вселената. В такъв случай те изграждат и управляват Египет, респективно всеки един човек в него. Стига той да знае как да борави с тях. Правилното изучаване и изговаряне на думите изгражда тялото на човек, променя живота му, прави го безсмъртен, сочи му целта. Думите стоят в началото на всяко начинание. Повтарят се многократно, осмислят се, въплащават се, дава ми се възможност да построят живота. Всичко започва от правилно разбраното, подреденото и изречено Слово..(а зад него е мисълта).                                                                                         Затова думите в прастарите текстове са красиви, въздействащи и силни. Съвременният човек твърде малко е запознат с конкретните текстове на свещенните книги на Египет. А те са образец на изтънчена поезия и красота. Няма насилие, няма отмъщение, няма ревност или пък наказания, боговете са достъпни и същевременно величави, а местата, където отива душата са прекрасни, светли и богати. Ето например част от заклинанието „За да водиш лодка в отвъдния свят” от Книга на мъртвите. Казването на тези думи с дълбока вътрешна убеденост според древните позволява на мъртвият да достигне безпроблемно до свещенното място на Спокойствието и да намери върху жертвеника на великото божество питие и свещен хляб. Той ще има ниви с пшеница и ечемик. Неговото бъдеще ще бъде осигурено..             „Да мога да намеря хляб свещен в Пе, а в Деп питието посветено              Да получавам дрехи,ечемик, масло”анти”, пшеница.  ............та аз към светлината на деня да мога да излизам.              Да мога по желание през многобройните си превъплащения да мина              И да достигна до полята на блаженните накрая.”             Или друг пример. Жрецът произнася определени думи над изображение на сокол, украсен с бяла корона, слагайки фигурката на починалия в символична „ лодка на слънцето”. Тези думи и този ритуал имат за цел да помогнат на заминалия да освети съзнанието си и да постигне съвършенство: „Поздрав, о Бог! Ти грееш и сияеш, прав в светилището твое На тези, които те обичат, радостта даряваш на милионите години. Ти даваш право на създанията твои от светлината изтъкани по своя воля да завършат Безбройните превъплащения в лодката на Хепри....”             Хепри, Богът бръмбър, към когото е отправено посланието се разглежда като част от материалното, земно превъплащение на Бог. А неговите форми са неизброими. На практика този текст разкрива, че всеки материален обект е израз на Божествената мисъл и е нейн различен аспект.                                                                                                                                                    Този ритуал се съпровожда с намазване на лодката и фигурката на починалия с кедрово масло, изгаряне на тамян и изпичане на домашна птица. Това е знак на почит към Ра по време на неговото плаване.              Пак върху фигурка, символизираща заминалия отвъд се казва и друго заклинание, с което се постига единение и вечност с божеството. Словата на силата се съпровождат с изгаряне на тамян пред олтара на Ра, след което се оставят дарове от хляб, вино и печена домашна птица. Те са определени за пътуването на мъртвия с кораба на Ра:             „О, господарю на порядъка на световете, поздрав!             Освободен от злото и греха,             ти остани във вечността на траенето безконечно!             Ето, поемам пътя, който при тебе ще ме доведе.             Дух посветен, през всички форми на ставането аз минавам             Речта магическа ми дава сила.”             И така е навсякъде в Египет – има дарове – пшеница, ечемик, хляб, вино, масло, тамян, печена пуйка, но преди всичко е силата на Словото, правилното изричане на думите и изписването на думите. Човекът който е проникнат, изграден от правилните думи и от вибрацията на изричането им си отворя пътя към отвъдното и собственото му слово свидетелства за праведността му.. Не жертвоприношенията, нито даровете или пък ритуалите дават сигурност за заминалата си душа. Правилната мисъл, молитвите, свещените думи, формулите, а след тях и съвършеният живот са това, което всъщност е потребно на човека. Или казано по друг начин човек е това, което мисли и което изрича или както твърди евангелист Йоан: „1.В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. 2.То беше в начало у Бога. 3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което беше станало.4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” А принасянията пред олтарите са нещо съвсем вторично, отглас на нещо твърде погрешно разбрано.                                   То обаче е довело до ужасни отношения с „боговете” – до човешки ритуални убийства и до кървави животински хекатомби, които опорочават съзнанието на човека. А щастието и безсмъртието са се отдалечили почти безвъзвратно. Всъщност египтяните са имали най-малко отклонения и най-малко зловещи практики, защото са били най-близко до истината, но всички останали съвсем безогледно и безумно са си играли с посланията на звездите, вкарвайки цялото човечество в безогледни убийства и унищожения. Затова се задава логичният въпрос; какво са знаели египтяните по време на Златния век, а след това забравили и какво не са разбрали никога другите? Какво не осъзнаваме дори и и ние днес за Словото....?!                                                             ВСИЧКО   Е ЕДНО.                                                   ЗА СИЛАТА НА ЛЮБОВТА                                Въпреки видимото на пръв поглед многобожие науката вече е категорична, че египтяните твърде добре са осъзнавали, че светът е Единен. За тях всичко е били Едно. Не е съществувало нищо извън единството, нищо извън Божественото. Различните форми в света са били  оприличавани единствено на безкрайните ставания на Хепри. Богът-бръмбър, скарабеят, за когото египтяните са считали, че се самопоражда от пръста и на практика никога не умира.            И тъй като всички форми са проява на Единият, то по тази причина и всички ние сме неизбежно свързани взаимно; всеки с всеки и всичко с всичко, така както са свързани и всички други форми в природата.             И затова Египет е просъществувал толкова дълго. Никой не знае, колко е продължил мирният – златен - додинастичен период, т.е времето до известния на историците списък на фараоните на Манетон – около 3000 г.пр.Хр. А има сведения, че това е цивилизация на 46 хиляди години. А варварството е започнало след това. Междудругото за такъв „Златен век” говорят всички религии. Може би всички те говорят за древния рай, за времето, когато хората са живели с „боговете” и не са имали нужда от нищо. Не са знаели какво е умора, болести, страдание или пък старост. Не са познавали дори смъртта. И в един момент всичко свършва. Боговете на Олимп решават, че хората трябва да живеят отделно от тях; вземат им житото, което до този момент растяло само; вземат им огъня и топлината и ги отделят от себе си. Хората слизат на земята, сред студа и сухотата и започват да живеят трудно, тежко, обременени от болести и страдания.             А Зевс като създател и на доброто и на злото (пред него от двете му страни имало две гърнета, едното пълно с добро, а другото със зло), изпраща на земята Пандора първата жена, която отваря делвата пълна със злини. Всъщност той е ядосан на Прометей, който открадва огъня от Хефест и го дарява на човеците. За да отмъсти на хората върховният олимпийски бог взема пръст и вода и създава жена. Всички богове я надаряват с дарове: Атина и изтъкава прекрасна дреха, Афродита и подарява неземна красота, Хермес красноречие и ласкателен ум. След това Зевс я праща за жена на титана Епиметей с един дар - затворена кутия. Любопитната Пандора я отваря и оттам изкачат всички човешки болести и нещастия. В последния момент кутията се затваря и на дъното и остава само надеждата. Така всички смъртоносни „дарове” са изпуснати – Пандора всъщност означава надарена със земни блага: от пан – природа и дар –подарък. Следователно земните дарове; красота, ум, прекрасни дрехи всъщност би трябвало да се разглеждат като нещастия и скърби. Колко близко звучи тази легенда до историята със създаването на човека и изгонването му от рая; до греха на първата жена и първия мъж и нещастията, които следват след това за целия човешки род. Задава се и закономерния въпрос, какво земно нещастие е и надеждата, която не успява да изкочи и дали наистина кутията е пълна с нещастия или така е наречено нещо друго,  нещо чисто земно и материално?!              И още. Защо хората са наказани с ум, красота и слово и след това отхвърлени от Небето? Явно се е случило нещо съвсем друго?                                                         ДВЕТЕ СЪТВОРЕНИЯ                                                                                                                                 Човекът е сътворен. Древните митове, легенди и свещенни книги нямат съмнение по този въпрос – но той първо е измислен, начертан, проектиран в друг по-фин, по съвършен свят. Там той явно има и друга мисия. Това е особенно ярко отразено в Битие, гл.1.          „След това рече Бог; да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарствува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.”, е написано в Битие, гл.1:26.           С една дума човек е призван да управлява този свят с всички произтичащи от това последствия. И след това продължава Битие в гл.1:27 „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” .                           В следващият момент обаче в глава втора, най-ненадейно човекът е сътворен наново, втори път: Битие, гл.2-7 „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”  Следват автоматично и задълженията – Битие, гл.2 – 15 „След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и пази”. Идват и забраните – Битие, гл. 2 : 16-17 „И заповяда Господ Бог на човека и рече; от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото на познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” Интересно къде отива глаголът „да господствува” от сътворението в глава 1 на Битие. Вторият човек, изграден от вещество (плът) не е господар, той се оказва работник и защитник. Няма и право на познание за доброто и злото. А без това знание как ще управлява....?          Затова познанието на доброто и злото е толкова важно събитие в историята на човешкия род. То бележи моментът на придобиване на способността да се мисли, а оттам и да се създава. Това обаче е свързано със загубата на съзнанието за единството, забравя се Цялото, връзките между всички същества, божествеността. Човек започва да вижда всички неща отделно, да се осъзнава като независима личност, като прекрасна същност, която може да се сравнява дори с Бога. (гордостта). Битие гл.3.5 но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.”           Битие гл.2 - 6 „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и множелателно, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа, та яде и той.” И така човекът поема през мнимата разделеност на матералния свят, по двойнствената синосуидата на вълната на видимия свят. Там вечно редуващите се добро и зло ще предопределят неговото битие и ще го тласкат напред, бидейки всъщност ЕДНО. Заблудата обаче дълго ще владее умовете... Заблудата, че е смъртен.                 Интересен е и фактът, че точно, когато човек започва да мисли по-активно  преди около 1 милион години, създавайки първите оръдия на труда и осъзнавайки силата на огъня, рязко се променя и климатът на Земята. Студените ледникови периоди не са характерни за предишните  почти четири милиарда годин. Зимата и студът, които винаги са се свързвали с егоизма и омразата, започват да се появяват точно, тогава, когато човешкият мозък започва да се изпълва с непонятни за животните смразяващи чувства и желания за неконтрулируема власт, с неистовото желание да изучава себе си и природата, а всъщност с божестевния стремеж да твори. И оттогава приблизително преди около 1 милион години са се сменили четири ледникови периода, последния от които е свършил пред около 10-11.000 години.              Всъщност само Египет дълго време е запазил истинските знания, може би поради присъствието там на управители (царе) с уникални знания за далечни звездни светове. В един момент обаче те изчезват и нещата се забравят и изопачават твъде много.              Всъщност къде грешим непрекъснато, какво забравяме толкова настойчиво и защо този Златен век, раят си е отишъл толкова безвъзвратно.            Ако си спомним човешкият живот е намалявал плавно. Нека не си мислим, че годините споменати в Билията са грешка или пък нещо нереално. Адам например живял 900 години- „на 230 години роди син по свое подобие и даде му име Сит, а дните на Адам след това бидоха още 700 години и той роди синове и дъщери.” „Сит роди на 205 години Енос, а след това живя още 707 години.” и т.н. и т.н. средната прподължителност на живота е някъде около 900 години и изведнъж Бог по времето на Ной взема друго решение гл.6 – 3 „И рече Господ Бог няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от тия човеци, защото са плът, нека дните им бъдат сто и двадесет години.”  И още Битие 6-5 „И видя Господ, че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни помисли бяха зло във всяко време.” Първо сме изгубили рая, след това сме потънали още по-дълбоко в материята, загубвайки и относително дългия си живот и явно по-благоприятните условия на Земята. Накрая сме забравили всичко...           Останало е вечното редуване на добро и зло, вечната борба между движението надолу и нагоре и съзнанието за тази страшна неизбежност. И точно затова се заражда разбирането:  Дай нещо ценно и след това автоматично ще Получиш добро.... Едва ли обаче на боговете им трябват нашите плодове, храна или пък животни. Още по-малко им трябват мъртви хора..., нали те са ни създали... Може ли малкото дете да подари на родителите си произвжедената от тях пшеница, или израслата в двора им ябълка..., а още по-малко малкото си братче...              Дали обаче от нас се иска точно това и кой толкова превратно е разбрал законът за жертвата, завещана ни безспорно в древното знание. Дали наистина това поведение за даване на неискрени или жестоки приношения създава така желанато равновесие около нас и не ни ли отдалечава точно то от щастието. Какво всъщност са искали да кажат боговете на древните атцеки, изгаряйки сърцата си, за да създадат новото слънце и какво точно има предвид библията , когато казва, че Бог е огорчен „ че всичките им сърдечни помисли бяха зло във всяко време.” и можел ли е човек да излъже в залата на Истината и да отрече 42-те деяния, които не е трябвало да прави само с тайни хватки по изучаването на правилното изговаряне на думите на Тот.                                            

                                       ВСЯКО ЗЛО ЗА| ДОБРО

            В този смисъл замисляли ли сте се сериозно върху странните поговорки, които са създали народите като своя опитност – „Всяко зло за добро” и другата още по-фрапираща „Много добро не е на добро” или пък „Няма ненаказано добро”. Човечеството е стигнало до там да мисли, че за да се случи нещо добро трябва преди това непременно да се страда или пък точно обратното до съзнанието, че ако извършим някакво добро дело след това непременно трябва да очакваме наказание или пък черна неблагодарност. Или, че ако получим добра новина, след нея непременно ще последва някоя много лоша. Или пък, ако се случи нещо прекрасно, след това чакай проблем. Всъщност над последното никой не се замисля сериозно, но на практика в живота е точно така. Навсякъде и във всичко, по всякакъв повод и на всяко място и, та чак дори и в най-малките подробности. И дали можем да променим това, защото ако сме последователни и изхождаме от постулата на древните египтяни, че всичко е Едно и няма нищо извън Божественото, то явно нарушаваме именно този закон и разделяме нещата извън напълно изкуствено. А че принципът на Единството съществува във Вселената има ярки доказателства, особено във физиката.                                 ФИЗИКАТА - ДОКАЗАТЕЛСТВОТО ЗА ЕДИНСТВОТО                Човешките взаимоотношения са твърде сложни и често объркани, но нещата в точните науки са много по-определени. И ако всичко е в единство, то ползвайки законите във физиката можем да разберем твърде много неща и за човешкия свят. А което е и най-странното – може би и за ЛЮБОВТА... но да не бързаме толкова.....                                                                                                                                     Във всеки природен процес има забележимо равновесие на силите и нещата са далеч по-видими. Срещу всеки минус винаги има плюс, и всяко действие винаги води да своето закономерно следствие и противодействие.                                                                        Точно така е, ще кажат климатолозите – това е природен закон – след зимата винаги идва лято, а пък след лятото зима. След сушата пък идва дъжд, а след наводнението - суша. Има умиране и живот, после пак умиране и пак живот. Навсякъде е така.             Да, така е, ще кажат и физиците – срещу всеки плюс има минус. За да се осъществи електролизата трябва електролитите да са съответно отрицателно зареден - катод и положително зареден – анод; за да бъде атомът в равновесие е необходимо ядрото да е положително заредено, а електроните отрицателно и т.н. …..и т.н.            През деня човек губи енергия, през нощта се захранва отново, сърцето се изпразва, след което се напълва отново – систола, дисистола, систола, дисистола, белият дроб също така  се изпразва и изпълва с въздух, вдишва и издишва, вдишва и издишва, ще кажат физиолозите.            И тъй като законите би трябвало да бъдат всеобщи, същото трябва да важи и за емоционалния живот. Човек се радва, но след това закономерно трябва да плаче или пък обратно човек е скръбен, депресиран, а след това закономерно трябва да стане радостен и обновен... ще кажат психолозите.... Но всъщност не....  Къде сте чули, че прекомерната радост ще доведе до скръб и плач или обратното, уверението, че след голяма мъка идва щастието. Никой психолог не ни предупреждава за едно такава странна взаимовръзка. Сякаш закономерностите в природата, във физиката и в биологията, дори закономерностите в собствения ни организъм нямат нищо общо със законите на психическото ни състояние и със социалния ни живот.           Никой родител или психотерапевт не казва сериозно – „Който много се смее,  много ще плаче”, не ни предупреждават, че „голямата, много весела и скъпа сватба почти сигурно ще доведе до кратък, тъжен и оскъден брачен живот.” Тези странни препоръки стоят единствено на нивото на народната мъдрост, без да бъдат обяснени или дори утвърдени като закономерности.... „Много хубост не е на хубост”, „Играчка плачка”,„От високо най-лошо се пада”, казва народът, но кой обръща внимание на тези ... бабини деветини.                       А всъщност законът е един и същ навсякъде и във всичко. Засяга и физиката и психологията, отнася се еднакво и за отношенията между хората, и за отношенията между децата и родителите, и за разбирателството между мъжете и жените, и за взаимоотношенията между нациите. И това е така, защото единството на света не е изречена просто така, гола фраза, а реалното естеството на нещата. И то по една единствена причина, че всичко и физиката и емоцията в основата си са  СВЕТЛИНА. Било човек, било животно, камък или пък растение.., било отношенията между тях - всичко е СВЕТЛИНА. Нещо, което египтяните са знаели твърде добре.                 следва продължение.....









 

Vie, izglejda, zagarbvate Hristovoto uchenie, kato zabraviate, che tam e kazano, che chovek ima edin bog i ne biva da se oslaniame na drugi komiri i da viarvame v drugi sili. Kazano e oshte da ne mislim za utreshnia den, zashtoto e dostatachno zloto na dneshnia. A astrologiata s neinia stremej da preduznava i predvijda vliza v protivorechie na tezi boji principi. Ne usukvaite i ne vidoizmeniaite, prevete pravi patekite na gospod, gospojo Doncheva.

Която е публикувана тук: http://silvaantonydon.blog.bg/politika/2011/12/22/svetyt-ne-znae-che-zvezdobroicite-sa-pyrvite-osyznali-istina.871080