Как да направим така, че да се случи това, което трябва или за така наречената „вътрешна работа”

 

 Силва Дончева 2013

Ако един човек или едно общество иска да преживее някаква промяна било в морален, любовен,, професионален или финансов план, то той трябва първо да осъществи тази промяна в мисълта си.

Мисълта винаги предшества чувството, а след чувството идва и  действието.  Така зад правилното действие винаги трябва да има чиста, концентрирана и ясна мисъл, която да прониква изцяло  индивида или обществото. Разпръснатата, некоординирана, разсеяна мисъл не води до резултати.

          За да се получи обаче такава концентрация трябва сериозна ежедневна работа и доста  усилия. Те трябва да бъдат прилагани упорито, последователно и в продължение на доста време, понякога за една промяна се изискват години. Това е като трудът на бъдещ олимпийски шампион.

Ако едно общество е много бедно, уплашено, изпълнено с гняв, омраза, желание за отмъщение, или пък е апатично, безразлично и уморено, то това означава, че години наред са полагани последователни усилия това да се изгради в масовото и индивидуално съзнание. 

Ако тези действия продължават дълго време, то това означава, че натискът в съзнанието продължава непрестанно и е хроничен.

Същевременно, ако се иска промяна, начинът не е чрез протести и гняв, защото така сами с мислите си ще се тласнем към съвременни форми на диктатура и насилие.

 

 България разполага с уникални методи за „вътрешна работа” и промяна на мисълта на хората към истински ценности.

В България е изнесено учението на Бог за бъдещите времена, чрез Словото на Учителя.

Словото и методите  на Учителя са университет. Следването в този университет ще продължи в следващите хилядолетия. А българите имат привилегията да се намират в него. Езикът в този университет е българският и оригиналът винаги ще остане на български.

 Ако обществото, както и всеки човек  иска да промени себе си това е най-лесния и най-успешния начин. Изисква се обаче разбиране, вярност, труд и постоянство.

Пътят, който сочи  Учителя не е път да получиш здраве, любов, богатство или успех в работата. Пътят на Учителя се заключава в едно единствено нещо; да разбереш, че ти служиш на Бога и любовта ти към Бога е главната ти цел в живота, основа на съществуването ти, пътят ти към свободата и светлината.  

Разбирането как това става в конкретния живот са методите на Учителя.

Това е университета, в който  дипломата е правото да работиш заедно с ангелския свят, да бъдеш съработник на божественото естество. Това е пътят на Христос, на съвършенство, безсмъртие и единство.     

Българите са народът, който е приел тези методи, но малко от нас осъзнават за какво става въпрос. 

Паневритмията, например е живият път на Слънцето, това е жива астрология. Пеенето, музиката и движенията на Паневритмията са мощен способ за смекчаване на влиянията на хороскопа. Това е  метод, който променя характера, който премахва много от недостатъците на човек, който изкарва наяве най-доброто от всеки, който променя съдбата му. Това обаче става, ако се играе с разбиране и се положи необходимото усилие да се научи дългия текст и да се изпълняват  песните от всеки.

И това е така, защото мисълта е водеща във всичко.  Така например песента „Слънчеви лъчи”, последната част от Паневритмията постепенно освобождава човека от тежкия кармичен кръг. И точно там се пее следното: „Пътят нов е готов, от кръга тесен  излезни, към върха, към възход смело днес тръгни. Горе те зоват светли висини и към свобода пътя поеми.” В България обаче едва ли повече от хиляда-две хиляди души знаят този текст без да се запъват и го изпълняват правилно. Същевременно усилието паневритмията да се изпълнява многократно, от множество хора през пролетта и лятото е незначително. Така мисълта на цял един народ остава  неконцентрирана, непоследователна и трудно води до големи резултати.       

Песента „Бог е любов” също  е мощно послание за свобода, за съвършенство, за желание да бъдеш полезен. Тя освобождава от голяма част от кармичните наслоения, изпълва сърцето с мир и топлина, води до огромни резултати в общуването между хората. Трябва обаче упоритост, вяра и работа. Колко хора я знаят и изпълняват. 

          Учителят е казал, всеки ученик трябва да може да пее и да свири. Но това изисква работа и време. Само така се променя чип.

          Молитвата  и благодарността към Бога са най-мощното средство да работиш върху себе си и да постигаш нужните качества, да бъдеш ефективен без страх, притеснения, тревоги, гняв или омраза. С молитви, благодарност и упражнения се изработва такава духовна сила, която решава всеки проблем. Пак обаче е нужна вяра, упоритост, ежедневна работа и жертване на много лично време.  

На всеки човек му е трудно да разбере, че работата за Бога е на първо място. След това идват другите ангажименти от личен и професионален характер. Когато човек  проумее тази последователност веднага нещата започват да му се случват по друг начин. Животът се променя сигурно и неотменно.

Човек трябва първо да слуша тихия глас на Бога в себе си и да го изпълнява и само така всичко друго ще му се приложи.

Всеки българин, а и самото българско общество притежават в Словото на Учителя изключително мощни способи за промяна на съдбата си, за постигане на свобода и възход. Повечето българи обаче не вярват, не работят и не се молят, дори не знаят какво притежават. Те само изискват, мърморят и недоволстват, ползвайки езика на омразата, гнева и противопоставянето. При такива вътрешни „мисли” резултатът никога не може да бъде положителен, защото това е пътят към ада. 

А в една от песните на Учителя се пее: „Земята с чисти мисли да оградиме здраво и злото всепорочно да победиме с право. На бедните да носим подкрепа и обнова, на страдующите милост и свободата нова. В бездната да слезнем, хоругва да поставим и падналите братя от мъка да избавим. Тогава да отворим на новий град вратите, в Ерусалим да влезем, света на светлините.”

А какво би се случило, ако няколко хиляди души я пеят всеки ден пред парламента. Нищо повече. Резултатът няма да закъснее.

За да се случи това , което трябва ... Трябва да знаем какво искаме за това и ни оправляват други държави все още . А за да знаем какво искаме трябва да го търсим в себе си или да намерим себе си ... след като се разберем (понеже не остава много време за нас - системата ни го взема) Градим това .което трябва разбира се с действия!