Рожденият ден на Учителя (12 юли) е добър повод да си спомним за Антиминса и Освобождението на България.  

  Силва Дончева © www.astrolog.tk

 На 12 юли /се навършват 150 години от рождението на Учителя. Той е роден на Петров ден през 1864г. в с. Хадърджа, Варненско. Това е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, който за пръв път слиза на земята в плът, за да даде Словото на Бог за идното човечество на VІ-та раса.

АНТИМИНСЪТ  И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

            Евхаристията* е тайнство в основата на християнското богослужение, благодарствена служба, при която чрез молитва се измолва слизането на Светия Дух сред нас. Така се осъществява тайнственото общение на човешката душа със Светия Дух. Чрез Словото Христово Духъг се претворява в човека и от земен човек постепенно става небесен човек. Евхаристията е безкръвно жертвоприношение, чрез което се търси възкресение чрез Духът Святий и безсмъртие в Христовият Дух.


Евхаристията се осъществява върху евхаристийна трапеза. т.е върху безкръвен жертвен олтар. Тези олтари са били преносими /дървени плоскости/  при първите християни и са били наричани антиминси. Антиминсите са били освещавани и след това над тях е била извършвана Божествената литургия на тайнството на Евхаристията. Така Антиминсът представява печатът на Светият Дух, подвижна Господня трапеза.

         С отпечатването на 153 Антиминси през 1747г. в Солун и поетапното им освещаване и извършване на евхаристийното тайнство до 1820г., е свързано и Освобождаването на България през 1878г. Бащата на Учителя - Константин Дъновски е получателя на последния от тези 153 осветени антиминси. И това не е случайно. Ето и неговия разказ:

         Бъдещият свещеник Константин Дъновски, още като младеж, на 24 годишна възраст, решава да замине от Варна, където живее за Зограф в Света гора, за да се посвети на служба Богу.

         Заедно с трима други младежи, той се качва на кораб от Цариград за Атон, но по пътя корабчето претърпява корабукрушение. Младежите по чудо са спасени от военна гемия и така ненадейно се озовават в Солун. Там решават да се поклонят в църквата на св.Димитър Солунски за избавлението си.

         На излизане от храма те срещат старец, свещеник, който казва на Константин Дъновски, че желае да го види на другия ден, Велика събота – 10 април 1854, за да му каже нещо.   

         На другият ден при срещата им старецът се променя външно и му съобщава волята на Светия Дух за съдбата му и при това му дава и последния от 153-те Антиминси. Ето какво пише в спомените си бащата на Учитела: „…забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки…

-Драгий ми синко - рече той, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всичко ония, които и колкото са в Света Гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник…Заради това послушай съвета ми: да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да са кажа прагът на чудни световни променения….” След съгласието на Константин Дъновски да се върне обратно във Варна и да следва Духът, старецът изважда една бяла кърпа, това е Антиминсът /последният от 153, направени през 1747г./ и  разказва историята му.

.

         На 20 декември 1746г. в църквата „Панагия Лагудяни” в Солун се извършва всенощно бдение поради четиридесетницата на избити християни от турци. Останалите живи роднини просят от Бога помощ и утешение. През нощта се разразява толкова голяма буря с гръмотевици, че малко останало църквицата да се събори. Преди зори обаче бурята утихнала и църквата се огряла от светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършване и точно в този час вътре се появяват трима мъже и девойка, с дрехи като от слънце.      

         Девойката се приближава до свещеника и казва:

„Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена заедно с тези трима набожници от покровителката на този свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа Нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресветаго Параклита /Духа/ за нашия окаян народ християнски….. За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди 303 години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турският цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: ”О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието.!...”И тогава, о, тогава… препълнената чаша на Божият гняв се изляла от небето на земята и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите укрепнала, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ама най-сетне и самият Константинопол завладяха!

         И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божия гняв! О!..праведен си Господи и прави судби Твои!

         Но Всеблагий Бог, во веки не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Дмитрий и Мина / а на третия името е утаено от мене/ - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и до края ще го съсипе! Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.”… „Затова според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги….нека да бъде начнато най-напред в светия град Йерусалим, от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.”

         Малко по-късно девойката и тримата светии стават невидими.  

         Свещеникът тогава в „Панагия Лагудяни” е йеромонах Теофаний от Иверския манастир в Света гора. Той моменталлно тръгва за Йерусалим и Константинопол и там със съдействието на  двамата патриарси,, които приели за добър знак рибите, писани в Евангелието /Исус Христос – Божий син Спасител/ напечатват 153 образи на антиминси.

         Първото освещаване станало в Йерусалим на Велика събота. След това преподобния Теофаний отива в Синай, Антиохия, Александрия, о-в Патмос /там е бил заточен св. Йоан Богослов и написано Откровението/ и Кипър. След 12 години Теофаний се завръща в Света гора в Иверския манастир и предава Богу дух.

         Да не забравяме, че на Самарското знаме, символ на Освобождението, е ликът на Иверската св.Богородица, от едната страна и на св. братя Кирил и Методий от другата страна.

         Последният от тези 153 Антиминси е даден на младия Константин Дъновски от свещеника в църквата св ”Димитър Солунски” на 10 април 1854г. в Солун. Този Антиминс е осветен през 1820г. от същия този свещеник, в Провадия, Камчийска околия. По-късно през 1838г. той е назначен за Варненски митрополит под името Йосиф Серски.

         Много по-късно има една интересна подробност, която Учителя казва в една своя беседа от 19 август 1909г.. там той говори за няколко прераждания, едно от които е на въпросния Йосиф Серски, митрополит Варненски. ”Св.Иван Рилски се е въплатил в някой си Йосиф, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на християните и на България.” Той е осветил Антиминсът и е вървял с него, изнасяйки богослужения в най-отдалечените села на варненската епархия.   

         След 1820г. започва поетапното освобождение на християните на Балканите от турския гнет, първо чрез гръцкото въстание, а след това чрез много последователни действия на български свещеници, родолюбци и революционери, довели до Освободителната руско-турска война от 1977-1878г.

         Така Словото Божие е изнесено, както и единствената Школа на Бялото Братство е създадена на свободна земя. 

         Оригиналът на св.Антиминс от 1954г., е даден от свещеник Констанин Дъновски и двама български митрополита – Варненско-преславския и Доростоло-червенския на руския архимандрит Отец Вениамин на броненосеца „Ростислав”, част от руска ескадра, разположена край Варна. Тя е била  командвана от Великият княз Николай Николаевич /брат на императора/.

От там нататък следите на св.Антиминс се губят, но по-плачевната история на развитието на отношенията между Русия и България, както и на отделната им съдба е видно, че Антиминсът е бил  отхвърлен, а заедно с него и Откровението, както в черквата св. „Панагия Лагудяни”, така и в църквата св.”Димитър Солунски”.

           Извадките са от т.ХІ на „Изгревът”

 *Във видеото е показан Антиминс на 2.28 мин

Силва Дончева © www.astrolog.tk