Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2010 14:39 - Египет по-различното мислене /продължение на Пътят към щастието/
Автор: silvaantonydon Категория: Политика   
Прочетен: 1982 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.11.2010 08:16


/продължение на Пътят към щастието/.....
2 част

      Но защо древните хора, а и голяма част от сегашните хора постъпват по един толкова нехуманен и направо отвратителен начин. Защо са сигурни, че щастието на една цяла общност може да бъде осигурено по един такъв зловещ начин, защо си мислят, чe така ще достигнат безсмъртие. Защо са жертвали децата си, съплеменниците си, десетки, стотици, а сега милиони животни, храна, много злато, ценни за тях предмети, пари. Защо са убедени, че за да дойде Доброто първо трябва да премине злото, че за да получиш, първо трябва да дадеш, че безсмъртието се постига след страшни изпитания и жертви и че Даването е задължително точно в тази форма и по този начин?!

 

 

                                         ЕГИПЕТ  - ПО-РАЗЛИЧНОТО МИСЛЕНЕ

 

      

            И дали в зората на времето е било така или тези ритуали са ОСТАТЪК от нещото криворазбрано и недобре осмислено, ОТГЛАС от нещо напълно изопачено и осквернено от далечината на времето? И какво всъщност е то?

           Защото на практика в най-дълбоката древност, по време на най-старата и  различна от всички други цивилизация -  Египетската, нещата въобще не са били така.  В Египет дори от времето на Средното и Новото царство ( 2100 години преди Клеопатра) няма нито едно сериозно археологическо или писменно свидетелство за каквито и да е било човешки жертвоприношения или пък за кървави публични животински заколения. Напротив там и биковете и котките и дори крокодилите са били свещенни животни. Не, че не са убивали крокодили или хипопотами, но никога не са принасяли жертвите си публично и показно. Месо е слагано пред олтарите на боговете рядко и само след предварителна обработка и изпичане. Никаква кръв, никаква ритуална смърт пред очите на народа, никакви театрални ужаси. Египетските жреци не са тези, които са разпознавали бъдещето по черния дроб на жертвата. Това са странни практики на други племена и на други народи от много по-късни времена. Методите по долината на свещения Нил са били съвсем различни. Свещените бикове Апис са били балсамирани и погребвани в специална гробница след естествената им смърт, а убийството на котка се е наказвало сурово. Дори крокодилите, отглеждани в специалните храмове посветени на Себек са принасяни в жертва на закрити, тайни церемонии и то в по-късни времена. (Средно и Ново царство).

          Има сведения, че Египет е цивилизация на 45.000 години, т.е. култура създадена много преди зората на т.нар цивилизация, много дори преди времето на 10 -11.хилядолетие пр.Хр., което се счита за началото на земеделската революция и постепенното усядане на хората.  

           Всъщност много учени говорят за цивилизация съществувала в дълбока древност, която е притежавала уникални знания за природата и Космоса. За първи път д-р Херта фон Декенд от Франкфуртския университет и Джорджо де Сантилана от Масачузетския технологичен институт през 1969г. в изследването си „Мелницата на Хамлет” пишат, че „най-малко 6000 години преди Вергилий” са съществували огромни астрономически и математически познания за света и че те са принадлежали на „някаква почти невероятна цивилизация – предшественик и на Египет и на всички останали древни култури.” 

           Фактът, че и досега не е ясен механизмът, по който са построени големите пирамиди край Гизe и дори издигнати (не направени) колоните на храма в Карнак (високи са 27 метра, като върху всяка от тях могат да застанат прави 50 души, а самите те са изградени от монолитни (не снадени) блокове), е пряко потвърждение на тези догадки. Все още науката няма единно становище как при стоежа на пирамидите при Гизе, блокове от по 2.5 тона са издигани и идеално стиковани на височини от по 45 метра. Постижението е толкова удивително, че ние дори не можем да го обясним задоволително, а камо ли да го повторим. Затова е безсмислено да спорим дали древните са притежавали математически или астрономически знания. На практика, за да постигнат всичко това, те е трябвало да притежават развита технологически цивилизация и това явно не е била точно тази, която ни е позната от времето на писаната история на  фараоните от началото на 3-то хилядолетие пр.Хр. ( известна  ни от списъка на Менетон). 

            Времето преди първите фараони е известно като т.нар. Златен век или додинастичен Египет. Това време е митологично и е наричано още „Първото време”, „времето на Хор”, времето на „Изида и Озирис”, „прастарата епоха”, „времето на боговете”. 

            Греъм Хенкок и Санта Файя в своята книга „В търсене на изгубената цивилизация” недвусмислено доказват, че повечето от постройките в Древен Египет – големите пирамиди край Гизе, храма на Хор в Едфу, храма в Дендера, посветен на Хатор, са копия, конкретизация на предишни оригинали от много по-древни времена. Те разкриват, че текстовете по стените на храма в Едфу, който е съвсем нов (строителството му е от 1 век пр.Хр.), категорично говорят това. Самият храм, посветен на Маат – египетската богиня на космическото равновесие и истината, е възстановяван и дострояван много пъти, а по строителните му текстове (стените му са изписани с йероглифи), показват, че замислянето му е част от проект за „възстановяване някогашния свят на боговете”, на „Родината на Изначалните”, на „остров, който отчасти е покрит с тръстика и се намирал в мрака насред първичната вода” и че там „били първите жилища на боговете”, които впоследствие „били залети”. Това било времето” преди да се появи гневът...... преди съперничеството ..... преди хаоса.”, пишат Файя  и Хенкок.

             Всъщност това е т.нар. Златен век, за който говорят почти всички древни традиции. Щастливият период на Изида и Озирис се възхвалява от египтяните, за златното време на Кетцалкоатъл разказват атцеките, за отминал Златен век на благоденствие и радост пишат индийските веди, Златният век заема централно място и в митологията на древните гърци.

            И всички тези традиции свързват това благодатно време с богове, дошли от Небето. Изида винаги е била обвързвана със Сириус, Озирис с Орион, Нил с Млечния път, както и с млякото на богиня Хера, а доста съзвездия, между които; Персей, Пегас, Андромеда, Еридан, Бик и Змиеносец, са неизменна част от гръцката космогония и са поставени на Небето от Зевс, богът на Всички. За много хора това са измислици, врели-некипели, породени от буйната фантазия на древните, които неможейки да си обяснят природните явления ги персонифицират. Но съвременните достижения на науката напоследък ни карат да се замислим дали това наистина е така. Теорията за Големия взрив твърде много се доближава до митологичните представи за създаването на света. А там както си спомняме всичко започва от голям взрив на светлина от малка точка свръхсингурлярност (свръхгравитация), в която са зародишите на всички елементарни частици. След това светлината поражда пространството и времето, а после всички материални светове, включително и нашия.                                                   

         А ето какво казват древните елини:      

         „В началото всичко било хаос. От него се родил вечният мрак и нощ, а от тях произлязла вечната светлина и ден. Светлината се разляла по света. От хаоса произлязла и богинята Гея (земя-материя), която родила безкрайното небе Уран - пространство. Те имали 12 деца – титаните. Самите титани имат интересни имена: Кронос – време, Криос – студ, Океан – вода, безбрежност (да не забравяме, че най-разпространения елемент в пространството на Вселената е водородът, т.е този който ражда водата),  Тетида – етер,  Хиперион – огън, слънце, Темида – справедливост, Мнемозина – памет. Те в бракове помежду си пораждат боговете, които въвеждат ред и порядък в космоса, подчинявайки буйните енергии в света...”  Колко интересно - сякаш древните елини описват космичните принципи, които пораждат закони и ред....

          В Египет също имаме  нещо подобно. Митът от Хелиополис разказва, че светът възниква от първичният хаос Нун (тъмнината), която поражда светлината Атум. Атум изплюва Шу (въздуха), Тефнут (влагата), Геб (земята-материята) и Нут (небето-пространството). Те между себе си създават следващите богове, свързани със звезди и съзвездия: Озирис (Орион), Изида (Сириус от Голямото куче), Сет (Дракон) и Нефтида (Голямата мечка), които управляват света. 

         Още по-интересен е митът от Мемфис, свързан с култа към бог Птах. Той се явява едни единствен Демиург на света, който сътворява всички неща чрез мисълта си, а после ги оживява със Словото си, изговаряйки същността им „на глас”. Тази доктрина е запазена върху надгробна плоча на цар Шабака от ХХV династия. съхранява се в Британския музей като „монумент на теологията в Мемфис”.

 

         И колко близко е всичко това до гл.1 от Битие:

1.      В началото Бог сътвори небето и земята.

2.      А земята беше безвидна  и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

3.      Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

4.      Видя Бог, че светлината е добро нещо и отдели Бог светлината от тъмнината.

5.      Светлината Бог нарече  ден, а тъмнината нощ. Биде вечер,, биде утро – ден един....... и т.н. и т.н.....и още няколко пъти Бог рече....

 

          В далечината на времето явно неизвестна още на науката цивилизация дарява човечеството със знания за космоса, както и вероятно за собствения ни произход. По-късно по неизвестни причини тя изчезва и от древните знания остават само приказки и легенди. Затова някои от изследователите на Древен Египет, Робърт Бовал например, смятат, че повечето постройки там са пряко отражение на един далечен и загубен звезден мир. Разбира се, той визира главно съзвездието Орион....(Озирис). 

         Но за нас не е толкова интересно строителството в долината на Нил, дори и то да е действително пряк опит да се пресъздаде на Земята един Небесен свят, а мисленето и идеите, които тези т.нар „богове” от Златния век са притежавали и явно са ни завещали в легендите. Тези разсъждения и повели имат пряк отговор на сегашното ни разбиране за света и за объркванията, които събуждат в нас и до днес древните религии и обичаи. Това е ключът и към много неразбрани и жестоки практики, които продължават и до днес, както и към разбирането ни кои сме, откъде произлизаме и накъде отиваме?

 

 

                                                           СЛОВОТО  НА   БОГОВЕТЕ

                                                  или за БЕЗСМЪРТИЕТО  НА  НЕБЕТО

 

 

         Основното, с което винаги се сблъскваме в древния свят е идеята за ДВОЙНСТВЕНАТА природа на човека, която е едновременно материална и божествена и за неоспоримото безсмъртие на душата. Тялото на човека винаги е поставяно на второ място и на него не се гледа като на нещо важно и съществено. То е било нещо временно, непостоянно и със сигурност изгубено. Сякаш човекът (тялото) също както паметниците на древните е копие на нещо далечно и нереално, съществуващо истински само там горе в звездния свят. А там на Небето вечно стои ОРИГИНАЛЪТ, който е безсмъртен, божествен и поради това толкова желан. Така е във всички религии – човек е разделен на душа  и тяло. (смъртен и същевремено безсмъртен).

           Този стремеж към вечност и безсмъртие е особено силен в Египет и на практика съставлява основата на държавната доктрина. Всичко в тази древна страна да най-дребния детайл е било подчинено на идеята за вечния живот и за отвъдното. За египтянина земното съществуване не е било толкова важно. То е било преходно и кратко занимание, само стъпка към нещо по съществено, по-велико и много по-значимо. Всъщност целият живот в Египет е бил свързан с идеята за безсмъртието чрез Двойника (явно Оригиналът на Небето) и за начините, по който то може да се постигне (да се освободи). 

          И макар да смятаме културата на Египет за изключително материална и прекомерно отдадена на строителство и неописуемо разточителство, основната идея всъщност се е свързвала с един прекрасен отвъден свят, който е трябвало да бъде достигнат на всяка цена. На това са посветени и най-старите литературни източници, изписани по стените на пирамиди в Сакар. „Текстовете на пирамидите” са религиозни текстове, издълбани по стените на пирамида от 5-та династия и на 4-ри пирамиди от времето на 6-та династия, т.е. между 2300 - 2100г.пр Хр. Някои египтолози обаче предполагат не без основание, че те са преписи от още по древни източници от преддинастичния период, около и преди 3200г.прХр. В „Текстове на пирамидите” са описани погребалните ритуали, молитвите и магическите  формули, които имат за цел да подпомогнат починалият фараон да достигне безпрепятствено целта си (каквато и да е тя) на Небето.
           

          Изреченото и написаното Слово има огромно значение за успешния преход на царя в Отвъдното. Колкото и важна да е ролята на пирамидата като едно изрядно строително съоръжение, също толкова решаващо е било и мястото на свещените думи, казани и изписани по време на погребалните ритуали. Именно те насочвали душата на царя по опасния път нагоре, подкрепяли я, защитавали я от опасности (защитни думи), показвали и правилното поведение към целта.  

          А за фараонът, както твърдят много изследователи на Египет целта определено е била да стане звезда, звезда от районът на небесното съзвездие Орион. Ето съвсем конкретни цитати за това от „Текстовете на пирамидите”. Учените обаче не го смятат за сериозно, защото граничи с научната фантастика и го възприемат само като красива литературна форма:
                                                                                                                  

       „ О, Владетелю, ти си тази Велика звезда, Спътникът на Орион, който прекосява небесата с Орион, който направлява отвъдния свят с Озирис”.  

     А за самият Озирис е казано на друго място, отъждествявайки го с Орион:

        „ Гледай, че се е превърнал в Орион, гледай, че Озирис се е превърнал в Орион”

     Починалият фараон, символ на Египет (най-новите изследвания разкриват, че всичко в Египет (включително и хората) са съставна част от тялото на самият фараон и че всичко, което се е случвало с фараона се е отразявало и на всеки египтянин, т.е те са едно общо цяло). Фараонът е въплащението на Хор – богочовекът – синът на Изида (Сот – Сириус) и на Озирис (Саху – Орион), който след смъртта си се превръща в звезда и е ставал съставна част от съзвездието Орион. Там според „Текстовете на пирамидите” се намирал Дуат – Отвъдния свят. А след като фараонът, който е  самият

Египет, се е превръщал в звезда, то следователно  и цял Египет е намирал своето място там  Горе. Тази трансформация е всъщност въплащение на магическата мисъл на древните за единството на света. Това е пряк израз на най-сакралната идея, затова, че това което е Горе е и Долу, затова, че Оригиналът (Душата) има своето отражение в копието си на Земята. Както пише проф.Сергей Игнатов в книгата си „Египет на фараоните”: „Тъй като Царят не е бил човек, а Бог, единствен той притежавал духа Ба (Бай), който след смъртта отлитал и се сливал с върховното божество.” И още:  „Държавата с нейните поданици е живо тяло, чието най-важно качество е, че то е божествено, тъй като е тъждествено с тялото на бога, т.е на царя. Жизнените сокове на този организъм са пулсирали в клетките и на последния поданик.” Това обяснява и защо в Египет са се отнасяли толкова враждебно към всички чужденци. Това е, защото те просто не са били части от тялото на държавата, т.е. от тялото на фараона-Бог.    

         Всъщност в по-късни времена, този магически път към звездно съществуване  може да измине всеки египтянин. Разбира се по един по-сложен и по-труден начин. Обикновеният човек притежавал главно Двойник – Ка, с оживяването на който е свързано неговото безсмъртие. В последствие в по-късния Египет (Средно царство), в ”Текстовете на саркофазите” всеки човек има Ба – Дух и може да се слее с Озирис. Така напътстващите текстове вече започват да се изписват по стените на саркофазите и на всеки „заминал си”, които можел да си ги позволи финансово?! На тази възможност за безсмъртие подробно са посветени и папирусните текстове в „Книга на мъртвите”. Книгата (преносим вариант на Книга на пирамидите) от по-ново време е сборник от магически напътствия, ритуали, молитви и формули за проправяне пътя на обикновения покойник в Отвъдния свят. Тя подробно разкрива нелеката задача към постигането на съвършенния небесен живот.                                                                                 

        След физическото разделяне с тялото починалият след редица изпитания попада в залата на „Двойната Маати” или залата на „двойната истина”. Там неизменно стои Озирис – богът на мъртвите и върховния съдия на отвъдното. Нека си спомним, че неговото небесно съответствие е Орион. Там е богинята Маат (Истината), изобразена като близначка (Двойната Маати), чийто атрибут е щраусовото перо за писане.

        Там са и 42-ма писари – безпристрастни фигури с папируси, всеки от които носи перото на Маат, както и Тот „персофиникацията на ума на Бога...... всепроникващата и насочваща сила на небето и земята.... изобретателят на астрономията и астрологията, на науката за числата и математиката, на геометерията и измерването на земята”, наричан „трижди велик”, „записващият пътя на душите”. В сцените на съда той е с глава на ибис (свещената птица на Тот), в лявата си ръка държи табличка, а в дясната – тънка тръстикова писалка.

          Останалите участници при Везните на истината са Анубис – водачът на душите с глава на чакал и Хор – синът на Озирис с глава на сокол. За Анубис Робърт Темпъл в книгата си „Тайната на Сириус” счита, че е пряко свързан със Сот-Сириус, звездата на Изида, която е алфата на съзвездието Голямото куче.

           На практика Анубис и Хор са извършителите на премерването на сърцето, т.нар ритуал на Психостазия. На него е подлаган всеки заминал си от този свят. Ритуалът се е състоял в следното. След смъртта си египтянинът е трябвало да премине през първите пет от дванадесетте области на отвъдното (Дуат-Н-Ба – отвъдният свят на душите). Те били изпълнени с мрак и множество опасности, които дебнели душата на всяка крачка. След като покойникът преминел през тези пет мрачни области той попадал в шестата, в т.нар „Зала на Двойната справедливост”, мястото на съда на Озирис. Там се намирали Везните, на които боговете премервали сърцето(душата ) на човека и определяли присъдата: – безсмъртие (съединяване с Озирис-Орион) или унищожение от ужасният Амит „Поглъщачът”, странен хибрид между изправен крокодил, лъв и хипопотам.

          В какво обаче се състоял самият съд. Той имал две нива. При първото изпитание починалият трябва да заяви гласно, че не е извършил 42-та гряха, описани подробно в Книга на мъртвите”.

         42-ва пъти мъртвият отрича на глас:

         „Не съм проклинал боговете”

         „Не съм убивал себеподобните си”

         „Не съм открадвал”

         „Не съм аз никога прелюбодействал”

         „Не съм злословил от славолюбие”

         „Не съм докарвал на ближния страдания”

         „Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен” и т.н.

        Забележете значението на думите, на Словото. Починалият гласно поздравява Озирис и 42-те божества като ги уверява, че знае магическите им имена. След това той силно пак на глас изрича своята невинност, а 42-та писари безпристрастно записват, че е отрекъл. ....Сякаш всичко се състои в Думите, в силата на Словото, което защитава и оневинява. Затова, ако си ням, ако не знаеш имената на божествата или не можеш правилно да изречеш (отречеш) 42-те неща, които не трябва да си извършвал, рискуваш да бъдеш погълнат и да не получиш безсмъртие.  

       След това, когато премине тази част от изпитанието мъртвият се оказва пред второто изпитание – Везните. Чрез тях действително се удостоверява, че изречените думи са били Истина. Около Везните стоят Хор, който измерва тежестта на сърцето на починалия и Анубис, който съобщава резултата от премерването на душата (на физическия свят тя се свързва със сърцето на покойника). Последен е  Тот (умът), който записва обявения резултат.

        Ако резултатът е положителен, а това се случва, когато сърцето на починалия и щраусовото перо на Маат се изравнят в двете части на Везните на Хор, покойният се озовава пред Озирис (Орион) и получава вечния живот наравно с боговете и фараоните. Там той ще има „свободата, дадена на оцелелите след смъртта духове да идват и да си отиват, когато им харесва.”, т.е той ще получи привилегията да се движи свободно и в онзи и в този свят....

        Съвсем друго е положението на онзи, чието сърце натежи повече от перото на Маат на Везните на Хор. Той ще бъде погълнат от чудовищния Амати....

        Какво обаче се крие всъщност зад това толкова натуралистично и цветно описание.

        Ако наистина е вярно, че целият свят на Египет е огледално отражение на далечен звезден свят, светът на  Орион (Озирис) и на Сириус (Изида), то тогава трябва много задълбочено да се вгледаме в Небето и то с погледа на древните египтяни. Защото трябва да сме наясно, че ключово място в познанията на Египет е изучаването на Зодиака, полярната звезда и нейното съзвездие в дадения момент, както и други съзвездия като Орион и Голямото куче, например. Един от най-добрите примери за познанията на египтяните върху звездното небе са стенописите в храма в Дендера, посветен на Хатор– богинята на мъдростта и любовта, свързана с нощното небе. Целият храм е пищно покрит с релефи, изобразяващи астрономически фигури. Централно място е отделено на Озирис (Орион), Господарят на Отвъдното (Дуат – Н – Ба) , който обикаля своите Две земи и се носи пред звездите в небето”. В Дендера се намира и т.нар „Правоъгълен зодиак на Дендера” и Кръглият зодиак, които изобразяват ключови съзвездия от небесната сфера.

        От този Зодиак става ясно, че древните не само са познавали отлично звездното небе, но и че са знаели за т.нар. прецесия на Зодиака. Това е процесът на непрестанното отместване на земната ос в пространството вследствие на елипсоидалната форма на планетата и гравитационните въздействия Слънцето и Луната върху нея. За 25.920г земната ос описва пълен конус в небето и се връща в първоначалоното си положение. Това води до постоянна промяна на Полярните звезди. Поради това явление преди 3000г.пр.Хр полярна звезда е била Тубан от Дракон, сега е Алфата от Малката мечка, след 3000 г. ще е Йотата на Цефей, а след 14.000 години Вега (алфата) на Лира. Точно това люлеене на земната ос се нарича прецесия.  

            Тя е явление много важно в астрологията, защото поради това отместване непрестанно се отместват и зодиакалните съзвездия спрямо точката на пролетното равноденствие. Така например, по време на раждането на Христос, Слънцето на 22 март е преминавало на фона на първите градуси от съзвездието на Овен, навлизайки бавно в последните градуси на съзвездието на Риби. (Зодиакът се движи по посока обратна на часовниковата стрелка, наблюдавано от Земята). 2000 години по-късно (т.е. днес) Слънцето е на фона на първите градуси на Риби, навлизайки постепенно в последните градуси на Водолей. Затова казваме, че вече сме в епохата на Водолей. Всъщност ето таблицата:                                                                                  

- 2000г.- 4000г. пр.Р.Хр. Слънцето на 22 март е транзитирало на фона на съзведието на Телец.                
                                                                                                      

 - 2000г. пр.Р.Хр. до началото на новата епоха – 228г.от Р.Хр. Слънцето е на фона на съзвездие Овен.                                                     
                                                                             

-  От 228г.от Р.Хр. до 2377г.от Р.Хр. Слънцето преминава през Риби. 
                           

      - От 1914г. обаче Слънцето започна своя успореден транзит на фона на съзвездието на Водолей. (Съзвездията Водолей и Риби се засичат за около 5 градуса по небесния кръг). 
                                                                                                                               

      Всяка епоха продължава приблизително 2160 г. (25920 : 12) и се определя от мястото на Слънцето на фона на Зодиака на датата 22 март.

         Оказва се, че египтяните са познавали прецесията и са се съобразявали с нея. Ако разгледаме кръглия зодиак, изобразен в храма в Дендера ще установим, че независимо от факта, че храмът е построен през 1 век пр.Хр., т.е приблизително по времето на Рождество Христово, астрономическите изображенията по стените му не съответстват на епохата. Кръглият зодиак от Дендера не отразява изгряването на пролетната равноденствена точка фона на зодиакалното съзвездие Овен с преход към Риби. Напротив показва нещо съвсем различно и поради това изключително. Пролетната равноденствена точка – 22 март е в Телец, т.е изобразява състоянието на Небето 2000г.по рано. Очевидно, както твърдят Файя и Хенкок в „Търсене на изгубената цивилизация”  рисунката е прекопирана от по-ранно изображение, създадено в епохата на Телец. На изображението на тавана в Дендера съзвездието Телец е на изгрев и е срещу една от основните четири богини, които поддържат небосвода. Другите три основни богини са съответно на мястото на отсрещния на Телец - Скорпион (есенното равноденствие  – 22 септември), на мястото на Лъв (лятното слънцестоене – 22 юни) и на мястото на острещния на Лъв - Водолей (зимно слънцестоене – 22 декември). В звездните астрологически карти винаги мястото на изгрева, залеза, зенита (най-високата точка) и надира (най-ниската точка)  на Слънцето се отбелязват като основни и ключови. Така всеки, който е поне малко наясно с астрологията и прецесията ще разбере, че става въпрос за епоха, много по-стара от епохата на строителството на храма – 1 век пр.Р.Хр. Това пък е  доказателство, че 3000-4000 години преди Христа египтяните са знаели за прецесионото движение на земната ос или най-малко за цикъла от 26.000 години. Това се потвърждава и от други надписи в храма, „където се казва, че оригиналът на изображенията в Дендера е от „прастари времена” и бил открит „в стари изображения върху животинска кожа от времето на последователите на Хор. (времето на Изида и Озирис)””.  виж. Хенкок и Файя „В търсене на изгубената цивилизация”.

            Разбира се, астрономическите знания и техните тълкувания са били достъпни единствено за малцина, поради което за останалите хора (дори и за жреците) са останали само като митът за Озирис, отвъдното, съда в залата на „Двойната истина” и възможността на душата за безсмъртие. Междудругото така е и досега.  

          Затова нека да погледнем на митологическия Съд на Озирис по един чисто астрономически и астрологичен начин. Всъщност това е единственият начин, по който са разсъждавали египтяните.  

         Човек според древните  е небесна душа, божествена същност дошла от небето от звездите и съответно стремяща се отново да се върне там.... По една или друга причина (както ще разберем по-нататък в главата за астрология) ние сме затворени под въздействията на кръга от 12 зодиакални съзвездия, които доминират нашето съществуване. Те обаче не са нашата родина, нито отразяват напълно същността ни, въпреки че непрестанно влияят върху всяка наша стъпка. Нужно е голямо усилие на волята, за да може да се преодолее това. Неслучайно едно от имената на Зодиака освен Кръгът даващ живот, или Животинският кръг е и названието „Кармичният кръг”.

            Странно е, но египтяните считат, че зоната на Отвъдното - Дуат, на т.нар. Небесна родина, чийто господар е Озирис не е в съзвездията от Кармичният кръг, а в посока на Орион, като самият Бог е символ на това съзвездие. Съвсем до него е Голямото куче, а в посоката нагоре са зодиакалните съзвездия на Телец и Близнаци. Както пишат Файя и Хенкок, египетският египтолог Селим Хасан през 40-те години на миналия век изследвал проблема и установява, че Дуат е „видим  в източната част на небето”, когато малко преди изгрев се вижда Сириус и звездите на Орион. В най-старите текстове твърди Селим Хасан е написано „ Орион е обгърнат от Дуат, докато онзи, който живее на Хоризонта (слънцето) се пречисти.(изгрее). А изгревът на Слънцето заедно със Сириус и Орион  винаги е свързан с изгревът на зодиакалните съзвездия Бик и Близнаци. А той в началото на 21 век става в дните около лятното слънцестоене. Съответно преди 2000г. по времето на Р.Хр. се е случвал един месец по-рано(22 май), а при кръглият зодиака в Дендера това се е случвало още един месец по-рано – (около 22 април ).

 

                                               Изгреви на Слънцето заедно с Орион и Сириус

                                                        (Отварянето на Дуат)

 

4000 – 2000г. пр.Р.Хр. – от 22 март до 22 април

 

2000г.пр.Р.Хр. – 1г. от Р.Хр. – от 22 април до 22 май

 

1г. от Р.Хр. – 2000г.  – от 22 март до 22 юни (лятно слънцестоене)

 

През следващата епоха  от 2000г. до 4000г. изгревът ще е от 22 юни до 22 юли.

 

            Разбира се и Орион и Сириус могат да бъдат наблюдавани през зимата от северното полукълбо, но това е само през нощта. За да се видят заедно със слънцето на изгрев и така да се отворят вратите на Дуат е необходимо нещата да се съчетаят.  А отварянето на вратите на Дуат е важно събитие, което дава възможност на посветения египтянин да премине през него и да достигне до Небесната си родина, което респективно дава шанс и за безсмъртие. 
                                                                                                                        

           Така на практика става ясно, че в Египет всичко е било свързано с един дълбок слънчево-небесен култ, в основата на  който са стоели стабилни знания по астрономия, физика, математика и астрология. В основата му е движението на Слънцето на фона на звездите и информацоинният поток, който се препраща към нас по този начин. Защото според астрологията, Слънцето е своеобразен ретранслатор на влияния от различни нива на Вселената и главно по линията на еклиптиката, както и на други съзвездия близо до нея.  

           Изпитанието в залата на съда е притегляне на истинността на думите, т.е самият човек трябва да докаже праведността си. (42-те отрицания). В този смисъл познаването на думите на Тот е важно за покойника. Така той има шанс да пристигне в залата на съда през опасните 5 зони и да може да докаже себе си. Затова „Книга на мъртвите” е като странен пътеводител в отвъдното, който починалият е трябвало да усвои приживе. Именно това е причината, поради която египтяните  са мислели толкова много за небето, изучавали са звездите и са строели земни подобия на небесните си селения. „Както горе така и долу”  тази херметическа сентенция най-добре отразява един такъв космически мироглед. В херметическите текстове Египет е „образ на небето”, „храм на целия свят горе”.

           В този дух Робърт Бовал вероятно е прав, че строителството по време на Старото царство е отражение на стремежа да се смъкне на земята по един магически начин Небесната родина. През третото хилядолетие преди Р.Хр. фараоните – Хор са гарантирали по този начин успешния си преход в Отвъдното и постигането на безсмъртие. В Книга на мъртвите пише: „Изискване на търсещите вечен живот е да построят на земята съвършенни копия на небето „на скрития кръг на Дуат в тялото на Нут”(небето).

       „Който направи точно копие на тези форми и го познае, ще стане добре подготвен дух както на небето, тъй и на земята – неизменен, постоянен и вечен.”

       „Който направи такова копие и го познае на земята, то ще стане негов магически закрилник, както на небето, така и на земята.”

         Търсенето на безсмъртие е основна задача на т.нар „последователи на Хор” (Шемсу Хор), основатели на Хелиопол (Ину), „тайнствени учители от Небето”, които знаели за божествената същност на Египет. А както пишат още Хенкок и Файя „последователи” не означава просто следовници на Хор, а тези, които вървят по стъпките на Хор. Всеизвестно е,  че астрономическото съответствие на Хор е Слънцето, а неговият път е еклиптиката с 12 зодиакални съзвездия. Не случайно Върховният жрец се наричал „Началник на астрономите”. А пък баща и майка на Хор са Озирис (Орион) и Изида (Сириус).

            Друг е въпросът дали точно едни такива строежи е трябвало да отразяват небесните селения или това са доста опростени схеми на Небето, направени когато вече „боговете” не са сред хората. Факт е, поне според митологията, че Озирис и Изида се изтеглят в края на Златния век и хората остават сами тук Долу. Разбира се остават и знанията. Те обаче са сложни и доста символични... на практика неразбираеми, поради което и тълкувани доста буквално. И ако е вярно, че трите пирамиди при Гизе отразяват света на Озирис (Орион), то явно древният текст, цитиран по-горе от „Книга на мъртвите”, е разтълкуван твърде догматично, поради което е породил неистовото строителство и материалното разточителство от началото на 3 хилядолеите пр.Р.ХР.   

             А може би „съвършенните копия” на земята е трябвало да бъдат не само строителните изображения на съзвездието под формата на огромни пирамиди, а съвършенните достойнствата на неговите обитатели.....(те не биха извършили 42-те гряха и сърцата им ще са леки и чисти като перото на Истината). Те са заслужили свободата си....и са излезли от Кармичния кръг.... (Зодиака). Явно става въпрос за нещо съвсем различно и напълно невидимо.                                                       

           Това обаче в един момент се е оказва трудно знание. Трудно, защото изисква познаване на вътрешните закони на света, съчетани с огромно желание за самоусъвършенстване и съпричастие с другите. Това на практика не е давало шанс за бързо случващи се чудеса. Защото дори заминалия си за другия свят египтянин формално да се е подготвял и да е изучавал правилното изговяране на думите на 42-те отричания, то ако не ги е разбирал и не е изградил съвършенно тяло и съвършен начин на живот, то той не би имал никакъв шанс да застане пред Озирис и да получи безсмъртие. Всичко друго е опит за измама и илюзия в едни свят на „заминали си богове”. Не можеш да подведеш 42-та писара, а още по-малко Анубис и Хор.....               

            Явно е обаче, че на определен етап тази заблуда е завладяла умовете и на жреците и на обикновените хора. Получило се е нещо подобно на съвременните странни опити да следваш Христос по един формален начин;  кръстиш се, палиш свещи, изповядваш се и ходиш на църква, а след това отиваш да пиеш, да лентайстваш, да лъжеш, да крадеш или дори да убиваш..... Това е същата заблуда...., че можеш да получиш безсмъртие като да изречеш формално определени слова на силата........ Но така просто не става. Христовият път към Възкресение се извървява, той не се открадва.

         На практика обаче именно с идеята за изучаването на звездите е свързана и идеята за намиране на щастието и на безсмъртието. Как това е друг въпрос, с който ще се занимаем в края на нашето изследване. 
                                                                                 

         Никой не знае откъде древните са имали толкова много знания по астрономия, както и защо митовете им за създаването на света могат да се окажат верни. Интересен е обаче фактът, че винаги още от преди хилядолетия са свързвали Венера със сярата, че са знаели, че по повърхността на Марс има желязо и са казвали, че на Юпитер бушуват вечни гръмотевични бури. Той е бог с мълния в ръка. Изобразявали са Сириус като двойна звезда. А всички тези факти са открити от науката през последните 100 години.                                             

          Така или иначе всичко това обяснява, че солидни знания за света в древността е имало, но че те явно са получени по странни начини и, че нито са разбрани, нито са развивани. Затова атцеките са възприели идеята за жертвата на бог Нанахуацин едно към едно и са решили да хранят пътя на слънцето по един жесток и напълно ненормален начин. Затова и много други народи са приели символичната информация, която интерпетира космически събития, твърде директно. Например църквата до много скоро считаше, че светът  наистина е създаден за шест земни дни. (по-малко дори от една земна седмица).

        Нещо подобно се е случило и в Египет, страната където автентичността на тези знания се е задържала най-дълго. В по-късни времена, когато Изида и Озирис не са вече физически сред хората, (Озирис е господарят на Дуат и съдник на мъртвите, а Изида се съединява с него или връща на Сот (Сириус), древните послания започват да се тълкуват твърде буквално. В Египет постепенно, особенно в последните 1000 години от съществуването му ученията напълно се забравят. Фактът, че в новопостроеният храм Дендера се прерисува Зодиак, който не отговаря на действителното състояние на Небето към 1 век пр.Хр. е ясно потвърждение на това. Нямало е вече кой да наблюдава небето.  Целият период от 2300г. пр.Р.Хр е време на разногласия, войни, грабежи и убийства. Фараоните са богове, които често стават жертва на интриги, заговори и унищожение. Те явно не могат да се справят вече с поданниците си, „с частите на свото тяло”. Женейки се за сестрите си те изявяват на преден план и всичките си генетични недостатъци. Явно при „боговете” това не е било проблем (вероятно са нямали генетични недостатъци), но ключовете затова са загубени.... Древните думи и знания също се загубват, остават единствено митовете, чиято същност е неясна, а свещените слова се тълкуват често твърде превратно и дори опасно. А н



Тагове:   Сакар,   Орион,   пирамида,   Озирис,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: silvaantonydon
Категория: Тя и той
Прочетен: 1458952
Постинги: 291
Коментари: 450
Гласове: 1004