ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

 Силва Дончева © www.silvadoncheva.com

Легендата за чудотворството на Иверската Света Богородица, изобразена на лицевата страна на Самарското знаме, води началото си от ІХв. Свързана е с борбите между иконоборци и поклонници на икони в град Никея. По това време иконоборците вземат надмощие и решават да унищожат иконите в града. Тогава жената, в чийто дом била иконата на Св. Богородица отива до морския бряг и пуска иконата във водата, за да я предпази от унищожение. Иконата се изправя  и се понася по морските вълни на запад. 

            Така тя пътува до Атонския бряг, където един ден монасите от Иверския манастир виждат огнен стълб, докосващ небето над плуващата икона. Когато обаче се опитват да я приберат, тя се отдалечавала. През нощта на един от монасите Гавраиил се явява св. Богородица и му казва, че той трябва да върви с вяра по вълните, за да я вземе.

            Така той стига пеша до иконата и я прибира. Тогава св. Богородица му се явява пак и му казва „Аз не искам да бъда пазена от вас, аз искам да бъда ваша покровителка, не само в сегашния живот, но и в бъдещия. Нека всички монаси, които живеят в Света гора добродетелно, с благоговение и страх Божий, да се надяват на милосърдието на Моя Син и Владика ”

            Още по-древно предание свързва цялата Света гора с Божията майка. Когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да отиде да проповядва Евангелието, то на майката на Иисус се паднала Грузия и Света гора Атонска. И когато тя заедно с Йоан Богослов слезли на брега, статуята на Зевс тракийски се откъртила и тя казала ”Това място ще бъде моя жребий, даден ми от моя син и Бог. Няма да оскуднее Божията милост на това място и ще му бъда застъпница”.

              Църквата в Иверон в Света Гора празнува своя храмов празник на 15 август „Успение на пресветата Богородица”. То е свързано с известието от архангел Гавраил, че тя скоро ще бъде взета от земята и занесена при своето горно царство. Сам Иисус Христос в небесна светлина слезнал от небесата  и взел душата на Света Богородица. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета на Небето.

            В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица Портаитиса /Вратарница/ с младенеца. На 13 август 1648г. в Москва е донесено копие от иконата. На 25 февруари 1656г. копие е поставено в манастира на Валдае. На 19 май 1669г. е пренесена в Иверската часовня /врата/, за да охранява Москва. Под нейна закрила започва обединението на Русия при Московското царство.

            От този момент започва и борбата за освобождението на България, проведено под застъпничеството и покровителството на Божията майка. През 1747г. в църквата Панагия Лагудяни в Солун рано сутринта на 20 декември се явява лична пратеничка на Дева Мария и още трима светии, между които св.Мина  и св. Димитър Солунски пред монаха от Иверския манастир Теофаний и му съобщават волята на Небето да се направят 153 жертвеници /антиминси/, за да се осъществи Освобождението. /това е описано подробно в статията за Антиминса/.
http://silvaantonydon.blog.bg/politika/2012/07/09/rojdeniiat-den-na-uchitelia-12-iuli-e-dobyr-povod-da-si-spom.977394 

            На 17 април 1977г. се сформира българското опълчение с командир генерал Столетов. В същия ден по предложение на градския съветник Петър Алабин се решава да се поднесе на главнокомандващия на южната руска армия, знаме от град Самара, което е изработено още през 1876г. за българския народ в неговата борба. 

            На 21 април 1877г. Самарското знаме, заедно с иконата на св. Алексей Московски /покровител на град Самара/ се освещават в катедралния храм. След това знамето се занася и до реката, за да бъде кръстено чрез Светия дух.

            Веднага след това делегация от Самара заминава за Москва, където пристига на 23 април 1877г. Посрещната е от Иван Сергеевич Аксаков, председател на Славянския комитет в Москва.

            Самарското знаме получава честта да покрие мощите на св.Алексей Московски в Чудовия манастир в Кремъл. Самият император Александър ІІ, заедно със семейството си пристига в Чудовия манастир, за да се допре до мощите. Той се навежда и целува знамето.

            Московчани преминават на поклонение пред знамето, за да се поклонят на Иверската Св. Богородица, изобразена на лицевата страна. 

            Св.митрополит Алексей Московски е основателя на Чудовия манастир през 50-те години на ХІVв. В 1367-1368г. се построяват каменните стени на Москва, а през 1365г. в манастира е построена църква, посветена на „чудесата на архангел Михаил”. Архангел Михаил е застъпник на руското княжество         . По това време митрополит Алексей мечтае за обединение на руските земи и освобождението на онези от тях, които са завзети от татари и турци. В житието му той е обявен за ангел земен и небесний человек, чийто покровител е Архангел Михаил.

            Св.Алексей Московски е покровител на град Самара. Затова делегацията със Самарското знаме отива в Чудовия манастир в Москва, като по този начин се надяват да извикат небесните сили на Архангел Михаил да благослови знамето и Освобождението на България. 

            Иконата на св. Алексей Московски се движи с главнокомандващия руската армия, Великият княз Николай Николаевич /брат на императора/ по време на цялата война.

            Сан-Стефанският мирен договор е подписан от граф Николай Игнатиев, потомък на св.Алексей Московски, който подарява впоследствие иконата на светеца на храм-паметника на Шипка. 

            При кървавите боеве при Стара Загора, където се решава изходът на войната на 19 юли 1877г. при спасяването на Самарското знаме загива неговия знаменосец унтер офицер Антон Марчин, Авксентий Цимбалюк, Стоян Минков и още над десетина опълченци. Османците успяват да стигнат до знамето и го повличат. В този момент блясва светкавица и на небето се очертава ликът на св. Богородица с изваден меч. Това небесно явление изумява турците и те спират. Щаб-капитан Попов, Никола Корчев, подофицер Тома Тимофев, Павел малкия, Николай Дудар заедно с още други опълченци изнасят знамето и с щикове разкъсват обкръжението.

            Известен е и фактът, че когато знамето се предава от Великия княз в ръцете на неговия знаменосец Антон Марчин, на церемонията в Плоещ на 18 май, на хоризонта блесва светкавица, раздава се страшен гръм, последван от пролетен дъжд, който наръсва знамето. Това се възприема като добра поличба от войската.

 

            В най-тежките боеве при Шипка на 8 -9 –10 август /нов стил/ опълченците отново успяват за спасят неколкократно Самарското знаме. При последната атака  майор Чиляев, /всъщност грузински майор с името Константин Чилашвили/, заместник на падналия при Стара Загора подполковник Калитин, издига Самарското знаме и по чудо това съвпада с дългоочакваната помощ от ротата на поручик Буфало от ІV стрелкова бригада под командавнето на ген-майор Адам Цвецински. От следвищия ден битката е поета от командващия Южния отряд ген.-лейтенант Фьодор Радецки. Армията на Сюлейман паша е отхвърлена.

            Точно по време на коледните празници на 28 ноември 1877г. Самарското знаме влиза в бой и при сраженията при Шейново, след което Вейсел паша е разбит от Фьодор Радецки и се предава с цялата си армия /22.000 пленени османски войници/. В памет на този ден храм-паметникът на връх Шипка е посветен на Христовото Рождество и на победата под знамето с лика на Иверската света Богородица.

 

 Силва Дончева © www.silvadoncheva.com

 

Някои уточнения:

 

            Манастирът Иверон в Света гора е основан през 980г. от грузинския княз Йоан Турникий. Ивер, Иверон означава – Грузия. Църквата е посветена на Успение на св. Богородица, което се чества на 15 август. Той е разположен на източния бряг на град Карея, административен център на монашеската република Света гора.

 

            Самарското знаме е ушито от монахините на самарския Иверски девически манастир. Знамето е било приготвено от грузински ръце в грузински, иверонски манастир, с грузинска икона и връчено на грузински полкови командири.

            Знамето е било приготвено за въстаналите българи още през 1876г., но с потушаването на въстанието  не е било изпратено в България. На едната от червените му  ленти е извезан текст „Город Самара Болгарскому народу 1876г.” А на една от сините ленти е извезан златен текст „Да возкреснеть Бог и разточаться врази Его”.

            На обратната страна на Самарското знаме са изрисувани ликовете на св.св.Кирил и Методий.

ПОЗДРАВЛЕНИЯ, МАТЕРИАЛЪТ СТЕ НАПИСАЛИ УВЛЕКАТЕЛНО! . НО В НОЩТА ПРЕДИ АТАКАТА, КОЯТО ОСМАНЛИИТЕ СЧИТАЛИ, ЧЕ ЩЕ РЕШИ ИЗХОДА НА БИТКАТА, А И НА ВОЙНАТА ИМА ОЩЕ ЕДНО ЗНАМЕНИЕ- ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ. ИЗВЕСТНО Е ЧЕ ПОЛУМЕСЕЦЪТ Е НА ТУРСКОТО ЗНАМЕ. ПРИЕТО Е КАТО ЛОШ ЗНАК. И КОГАТО ИДВА ПОМОЩТА ОТ 205 ВОЙНИЦИ, ПО ДВАМА НА КОН, ПОСРЕЩНАТИ С МОЩНО УРА ОТ ИЗТОЩЕНИТЕ ЗАЩИТНИЦИ, ЗА ТУРЦИТЕ ВЕЧЕ БИЛО ЯСНА, ЧЕ БИТКАТА Е ЗАГУБЕНА ЗА ТЯХ.

Жалко за въздържателите. Ако темата беше за величието на Гърция или за тракедонизма щеше да има опашка. Да пита човек такива, какво не им харесва в грекодонизма?
А Шипка си е нашият Термопили, с нищо не отстъпващ на античния